— Тогава да беше изпратил някой от твоите хора.
— Изпратих — припомни му Ръкар. — Помогни ми тук. И, Питър, помогни и на себе си.
Слепоочията му запулсираха. Положи всички усилия да звучи спокойно:
— Слушай, Лорън, оценявам работата. Знаеш го. Играем футбол в събота, силно е да се каже, че сме близки приятели, и ти пое твърде сериозен риск, като ме нае. Но ме нае заради опита ми в отдел „Убийства“ и ако ще се възползваме от този опит, то аз ще следвам следите, където аз ги виждам. Гохин и компания изиграха някои лоши карти и трябва да разследвам. Затова ме нае.
— Вземи си фрак под наем. Говори с Бил Гохин. И бъди любезен. Помни какво ти казах. Уреди си среща с Кийт О’Мали. И ми докладвай, независимо колко е часът.
— Ами онзи от ФБР? — попита Тайлър. — Уведомихме ли ги, че според нас заподозреният е пристигнал в Ню Йорк?
— Не съм. Не искам да им губя времето, преди да имаме по-съществени доказателства.
Тайлър се поколеба за момент. Ръкар го подкрепяше. Напълно.
— Благодаря ти, Лорън. Добре. Ще го преживея.
— Дипломатичност — напомни му Ръкар.
— Разбрано.
На рецепцията в хотел „Емпайър“ американка с тъмни, умислени очи подаде на Тайлър дебел кафяв плик, адресиран до него. Беше от телевизионния канал CBS и съдържаше видеокасета, озаглавена „60 минути — Уилям Гохин“. Очевидно Ръкар приемаше работата сериозно.
Малката хотелска стая миришеше на освежител и цигарен дим, макар че се водеше за непушачи. Тръбите в банята започваха да вият, щом някой пуснеше водата. Липсата на доверие в клиентите бе нагледно демонстрирано: дистанционното за телевизора висеше закачено на синджир до нощното шкафче, а радиото будилник, залепено за него. Единственият прозорец предлагаше изглед към бетонна стена. Ако можеше да погледне през стената, щеше да види още двайсет етажа подобни бунища. След това поръча на портиера, чийто английски вероятно беше трети език, да му осигури фрак под наем.
Тайлър уреди да му донесат видеокасетофон в стаята и докато техникът се бореше с кабелите, си припомни разговора с Ръкар. Действително Северното жп обединение представлява подразделение на Северните железници и е напълно възможно, дори вероятно Уилям Гохин да не е бил в течение на текущите проблеми. Може би не е знаел, че Нел Прийст е била изпратена в Сейнт Луис, за да събере информация, която да запази в тайна. Тайлър обаче продължи да си мисли за Харолд Уелс: как е отишъл в лагера да търси определен човек — латиноамериканец; единственото описание, с което е разполагал. Ако отговаряше на истината — а беше твърде съмнително, като се има предвид източникът — това означава енергично издирване на човек. За кого, а и защо? Тайлър търсеше отговори именно на тези въпроси.
Репортерът на „60 минути“, със сако и вратовръзка, седеше на стола на шефа, а огромен портрет на Уилям Гохин му служеше за фон. Заглавието „Гохин се впуска“ и имената на продуцентите изпълваха лявата половина на екрана. Гласът на репортера — уверен и предразполагащ — напомни на Тайлър за човек, който седи на тържествена вечеря и говори през масата.
„Преди седем години Уилям Гохин, наследник на състояние, натрупано от тежкотоварни превози и един от шефовете на най-голямата в света компания за транспорт на пресни хранителни стоки, бе поканен да заеме виеш пост в петата по големина железопътна компания в страната. Пет години по-късно, след три успешни сливания и петстотин милиона долара, изхарчени за проучвания и развитие, господин Гохин оглавява най-печелившата транспортна компания в отрасъла. Новото Северно жп обединение е увеличило с трийсет и седем процента превозването на пътници в една иначе замираща индустрия. Превозът на товари също се е увеличил с впечатляващите сто и седемдесет процента. Откакто Гохин управлява корпорацията, цената на акциите на Северното жп обединение е скочила близо три пъти и се преценява, че са спечелени почти триста милиона долара. Някои гледат на този човек, чиято ръка сравняват с ръката на цар Мидас, като на евентуален кандидат за министерски пост или дори за вицепрезидент. «60 минути» откри Уилям Гохин в мансардния му апартамент в Манхатън в навечерието на пробния пробег на нов скоростен влак, наречен влакът стрела, който ще обслужва доходоносния североизточен край на страната. Влакът, истинско технологично чудо, построен с участието на френски и японски специалисти, ще развива почти триста километра, ще се движи по съществуващото трасе, като изминава разстоянието между Ню Йорк и Вашингтон само за два часа и половина. Самият Гохин вероятно ще осъществи това пътуване скоро, ако прогнозите на капацитетите са верни.“