Репортажът продължи четиринайсет минути. Тайлър изучаваше екранното присъствие на Гохин. Излъчваше сила и увереност, но не и прекалена арогантност. Беше от хората, които успяват да убедят избирателите да пуснат гласа си за тях. Лъхаше на богатство — волевите черти, посивяваща коса, тъмните вежди и подкупващите сини очи се допълваха хармонично от снежнобяла риза, вратовръзка с червени, сини и бели райета и шит по поръчка двуреден костюм. Човек си го представяше как управлява яхта, кара ски в Аспен, председателства благотворителна инициатива или крачи замислено напред-назад из Овалния кабинет. Очевидно разполагаше с всичко, включително и с разкошна дъщеря, завършила „Принстън“, и както репортерът уточни, заела мястото на първа дама в империята Гохин, след като майка й починала от рак на гърдата преди шест години. За Гретхен Гохин бяха отредени само една-две минути, но според Тайлър тя привличаше вниманието повече от баща си. Овладяна, леко непочтителна, почти флиртуваше с камерата. Разказа хвалебствени неща за баща си. Очевидно се чувстваше съвсем непринудено под лъча на прожекторите. И защо не, запита се Тайлър. Видът й на манекен дълго щеше да я задържи там. На двайсет и две години тя имаше невероятно богат баща и лице, способно да накара уличното движение да спре.
Портиерът на хотела прекъсна заниманието на Тайлър. Съобщи му, че е уредена срещата за пробата на смокинга. Тайлър извървя пеша няколкото преки до шивача, продължавайки да мисли за „60 минути“. Уилям Гохин не му приличаше на човек, който доброволно би дал информация, независимо дали го ласкаят, или заплашват. Тайлър търсеше обяснение за убийството на Хари Уелс, но съзнаваше, че му предстои трудна битка. Предпочиташе да се изправи пред шефа на Прийст — Кийт О’Мали — а не пред Гохин. О’Мали положително е знаел, че Хари Уелс издирва латиноамериканец по влаковете, пътуващи из Средния Запад. Дали Гохин възнамеряваше да го умилостиви, да омаловажи събитията от последните няколко дни? Тайлър допускаше, че Северното жп обединение използва агенти под прикритие. Бездомните представляваха риск за застрахователните компании; вандали, пътници, които не си плащат. Не би се изненадал от акции в депата и от спиране на влакове, за да търсят нарушители. Но нищо от това не обясняваше поведението на Хари Уелс в лагера за бездомници.
Смокингът му лежеше добре. Сега оставаше да провери доколко ще му помогне.
Тайлър се качи с асансьора до „Рейнбоу Рум“, обгърнат от аромата на половин дузина парфюми и одеколони, от провокиращото нашепване на копринено дамско бельо и мълчанието на непознати, затворени в тясно пространство.
Фантазията му работеше на пълни обороти: заплатите… невероятните доходи. Беше стъпил в света на богаташите; свят, който познаваше единствено от филмите и телевизията; свят толкова далечен от неговия, че дори малко го плашеше.
Отново се замисли за мотивите Гохин да отправи поканата. Този човек явно желаеше Тайлър да излезе от равновесие. А Уилям Гохин получаваше каквото иска.
Млади жени в сини костюми посрещаха с грейнали очи всеки гост пред асансьора. Една от тях, около двайсетгодишна и подобаващо красива, хвана Тайгър под ръка и се поинтересува от името му, докато го водеше към масата, където отмятаха по списък пристигналите гости. Обяви името му на колежките си зад масата. Явно нямаше да бъде допуснат нито един натрапник. Погледна го със заучено сърдечно изражение, но Тайлър я срази, обяснявайки, че името му вероятно е добавено късно следобед. Тогава тя погледна в друг списък и с дрезгав глас му пожела приятно прекарване.
Броят на хората в помещението, социалната енергия, посветена на разговори и жестикулиране, смях и целуване по бузите, създаваха атмосфера на свръхугодничество. Ордьоврите от раци и чашите с искрящо шампанско дозасилиха това му впечатление.
Широкоплещест младеж на колежанска възраст хвана палтото на Тайлър за раменете зад гърба му, помогна му да го съблече и му подаде номерче. Всичко беше дирижирано и добре репетирано; нищо не бе оставено на случайността. Независимо от разкоша в „Рейнбоу Рум“, целящ да представи Северното жп обединение и Уилям Гохин в най-добрата им светлина, не възнамеряваше да допусне обстановката да го смаже, а да се държи делово и професионално.