— Все пак съм от административните служби.
— Значи отдел връзки с обществеността само за висшите ръководители ли?
— За всички служители, включително и за ръководните кадри — да. Ако някой от нашите хора направи нещо добро, за което се разшуми, или някоя от служителките ни се класира за участие в олимпиада — да, всичко това би помогнало за имиджа на компанията ни.
— Важно е да се чува за вас, така ли?
— Именно затова работата е толкова важна. Имаме над четири хиляди служители.
— И какво точно са ви споменали за Харолд Уелс?
Камбъл се освободи от хватката на Тайлър.
— Господин Гохин е ей там. Виждам го — посочи той непринудено.
— Вашата грижа, господин Камбъл, е да правите така, че висшите ви служители да изглеждат добре. Нали не греша? Каква точно е работата ви?
Камбъл изгледа Тайлър право в очите.
— Ще ми се да имах работа, господин Тайлър — натъртено започна той. — Тогава задачата ми щеше да е много лесна. За жалост господин Гохин няма нужда от помощници, става ли въпрос да създаде определено впечатление пред обществото. Моя грижа е да осигуря добър имидж на компанията, господин Тайлър. Да направя така, че ръководството на Северното жп обединение да се ползва с добро име и както обясних, това никак не е трудно, когато работиш за човек като господин Гохин.
— Значи ще си от малцината щастливци, които ще го придружат един ден във Вашингтон — предположи Тайлър.
— Ако стигне дотам — да, надявам се да съм в екипа му.
— Честито.
Камбъл продължаваше да го фиксира с очи.
— Пребили сте почти до смърт американец от африкански произход на име Честър Уошингтън. Загубили сте значката, заплатата и всички облаги от службата.
— Значките — вметна Тайлър бързо, — са за каубоите и индианците. И за такива като Хари Уелс.
Камбъл не губеше лесно самообладание.
— Измъкнахте се от наказателно дело срещу вас, но предстои граждански процес. Такъв процес може да струва на град Вашингтон над два милиона долара за щети. Господин Гохин знае всичко това, а и много повече за вас, агент Тайлър. Имайте го предвид. Ще се убедите, че той е възпитан, компетентен и щедър. Направо брилянтен, бих казал. Неприятно му е, че охранителната компания не провежда разследването на товарните вагони както трябва. Тази вечер възнамерява да оправи нещата, но не допускайте грешка: няма да позволи да го притискат. Северното жп обединение винаги е сътрудничило на НКТС. Надява се да разшири сътрудничеството, затова ви покани тази вечер тук.
— И затова благодаря на всички, които са спомогнали да се осъществи.
Дръж се дипломатично, напомни си Тайлър.
— Това е обществено събитие, господин Тайлър. Моля ви да не го забравяте. Хората проявяват интерес. Винаги е така, когато Уилям Гохин се появи. Ако господин Гохин избягва определен език, не подценявайте този факт.
— Ясно.
Тайлър се сети за аналогичния съвет на Лорън Ръкар. След инцидента с Честър Уошингтън и след като го изхвърлиха от отдела, у него се трупаше горчивина, която изплуваше в най-неподходящите моменти. Тепърва му предстоеше да се научи как да я овладява и съзнаваше, че трябва да го направи. Иначе горчилката щеше да го разяде. Парите и лицемерието, лъхащи от тази зала, му бе въздействала; или може би се дължеше на шампанското. Когато гневът му вземаше връх, го обсебваше изцяло. Постара се да се контролира, когато пристъпи към важния човек и му подаде ръка.
Уилям Гохин беше властна личност — подчертаваха го дълбокият загар на човек, играещ голф, прошарените, но добре поддържани коси, проницателните сини очи. И все пак агент Тайлър забеляза известна резервираност. Определи го не като страх, по-скоро предпазливост, която Тайлър обикновено долавяше у заподозрените. Сякаш и могъщите в икономическо отношение изпитват донякъде смиреност, озоват ли се пред полицай. Навремето Тайлър бе чувал от цивилни колеги, че дори изрядни шофьори изпитват известно неудобство и сърдечният им ритъм се ускорява, ако на светофара зад тях спре полицейска кола.
— Слушайте — подхвана Гохин, все едно бяха по средата на разговора, — знам, че не е нито времето, нито мястото, но исках да се срещнем възможно по-скоро. Работата доста стяга примката около врата ми. Всички сме изключително ангажирани със случая.
— Доволен съм от възможността да се запознаем.
— Разбрах, че е възникнало някакво объркване относно провежданото разследване и поне отчасти е виновна подчинената ни охрана. Уверявам ви най-искрено, че в момента лично съм се захванал със случая и ще стигнем до дъното му. Ще се извиним, където трябва да се извиним. — И добави: — Доколкото имам сведения, нито вие, нито нашите хора са информирали докрай ФБР. През следващите няколко дни оттам обезателно ще ме потърсят да ме разпитат. — Недвусмислено посочваше, че действията на Тайлър при разследването съвпадат с тези на Северното жп обединение. — Имате съмнения, че нашият заподозрян е в Ню Йорк — продължи Гохин. — Ако ме попитат, налага се да съобщя това на ФБР. И ще го направя, защото така повелява дългът ми. Просто искам да знаете как стоят нещата.