Гохин очевидно бе наясно, че Тайлър още не е осведомил ФБР. За момент Тайлър усети как губи равновесие.
— Оценявам го, сър — промърмори той. Дойде тук с предубеждение към този човек, ала хора като Уилям Гохин умееха да спечелят всекиго, стига да разполагаха с десетина минути. — Трябва да ме допуснете до същността на нещата — настоя Тайлър. — Искам среща с Кийт О’Мали. Искрено се надявах да се видя с него преди сегашната среща.
Левият клепач на Гохин трепа. Дали от умора, или като реакция от искането на Тайлър? Тайлър долавяше присъствието на хора наоколо, които се опитваха да привлекат вниманието на Гохин. Неколцина от облечените в смокинги мъже до тях бяха охранители, изпълняващи ролята на бодигардове. Тайлър усети, че отреденото му време почти е изтекло.
— Един от нашите разследващи се е натъкнал на ненадейно обстоятелство — съобщи Гохин тихо.
Тайлър бе чувал да наричат убийството по най-различни начини, но не и „ненадейно обстоятелство“.
— Никога не сме имали подобен случай. Допуснах, че човек като вас ще иска достъп до върха. Получавате го. По всяко време на денонощието, господин Тайлър, може да ме потърсите. Ще отговарям на обажданията ви, гарантирам ви. А сега — продължи той, оглеждайки тълпата, — желанието ви ще бъде изпълнено.
— Хари Уелс е преследвал латиноамериканец — обяви Тайлър без предисловия. — Нападнал е бездомник, с цел да извлече информация за този човек. И това ли ще съобщите на ФБР?
Гохин не загуби самообладание. Дори да знаеше нещо за латиноамериканеца, не си пролича по изражението му. Типове като него обаче посвещаваха специални усилия да овладеят изкуството как да запазят самообладание. Наемаха си дори инструктори. Тайлър не изключваше вероятността да е знаел.
— НКТС няма право да провежда криминални разследвания, нали? Защо тогава са ви наели?
Сега Гохин стоеше съвсем близо до Тайлър.
— За да събирам факти — отвърна Тайлър. — Така НКТС ще съобрази към кой отдел да насочи случая.
В този момент двамата сякаш бяха сами в огромната зала; заобикалящата ги тълпа служеше по-скоро за фон.
— Възможно е ФБР да приеме подобно обяснение. Но е възможно и да не го приеме. — И попита: — Кога възнамерявате да ги включите?
— Предпочитам да заловя латиноамериканеца и да сложа край — подчерта Тайлър. — Не е излишно да знам кой е той, разбира се. Няма да навреди, ако съумеем да предотвратим акцията да се превърне в мащабно разследване на ФБР. — Сниши глас: — НКТС се стреми към това толкова, колкото и вашата компания. Задачата ни е да осигуряваме безопасността по жп линиите. Този тип ни създава само неприятности.
— Съгласен съм — кимна Гохин.
— Вие предложихте да включим ФБР, не аз — напомни Тайлър.
— Но бихме могли да го отложим с ден-два.
— Нека поговоря с О’Мали — каза Тайлър — да задвижим нещата.
Гохин се извърна и посочи тълпата.
— Разполагаме с агент, който би ви помогнал да го осъществите.
Тайлър се постара да различи човека, когото Гохин му сочеше. Отне му няколко секунди. Агентът се оказа жена. Позната жена.
От другия край на помещението Нел Прийст впи очи в Тайлър и кимна.
За момент му се прииска да се обърне и да побегне.
— Пристигнала си тук преди мен, разказала си им доколко съм ориентиран в обстановката и твоите хора са подготвили Гохин — изреди Тайлър. — Как се справям дотук с догадките, Нели?
— Не ме наричай така — възпротиви се тя. Черната коктейлна рокля й стоеше по-добре, отколкото шита по модел на моден дизайнер сватбена рокля стои на булка. — Аз настоях да получа тази задача. Помолих да присъствам тази вечер — обясни тя. — Исках да ти се извиня, задето премълчах за Уелс. Изпълнявах нареждания. Не знам дали ще ми повярваш, но това ме разкъсваше. Не ми беше приятно да не споделям информация с теб.