Стоеше съвършено неподвижно. Само гърдите й се повдигаха от напрегнатото дишане.
— Използва ме — отбеляза той.
— Не аз решавах.
— Нарича се възпрепятстване на правосъдието. Конспирация. — После добави: — Гохин иска да ме умилостиви. Да изкара, че всичко е в резултат на някакво объркване. — И подхвърли саркастично: — То и така си беше. — Погледна я изпитателно. — Мога да подскажа на ФБР да подведат под отговорност теб и корпорацията ти, Нел. И той го знае! Отново ме използва!
— Всички тук сме инструктирани да сътрудничим. Изглежда не четеш правилно нещата.
— Тогава ми разкажи за латиноамериканеца — настоя той. — Тук и сега. Кой е и защо Хари Уелс го е преследвал?
— За пръв път чух за някакъв латиноамериканец в лагера за бездомници.
Тайлър не й повярва.
— Слушай, Хари Уелс беше един от личния екип на О’Мали. Нарича ги „Отдел за откликване“. Или само „Отдела“ за краткост. С тях прочиства лагерите за бездомници, когато щатските власти или местното население не го правят. През лятото обикновено обикалят по влаковете. Проверяват ги наслука: гонят гратисчиите и ги арестуват за незаконно нахлуване на чужда територия.
— Насилници.
— По-скоро като морски пехотинци или наемници. Ако някой някога ги залови, тези типове никога — ама наистина никога — не биха казали кой им е дал нарежданията. Ще поемат всичко за своя сметка. Ще заявят, че са побойници, които действат самостоятелно. Трябва да ги видиш, за да ми повярваш.
— Чупят капачки на колене, а? — Тайлър се сети за сцепеното стъпало на бездомника. — Колко са?
— Седем-осем. Най-много десет. Не мога да потвърдя нищо от това, Тайлър. Само знам, че отделът съществува и всички сме наясно за какво се използва, независимо дали заповедите са писмени, или не.
— Латиноамериканецът — повтори той, продължавайки да храни съмнения спрямо нея.
— Кой знае какво се е случило? Може да е ограбил Хари предишния ден някъде по линиите. Да го е излъгал или Хари се е разгневил за нещо, което няма нищо общо със задачата му. Кийт О’Мали не ми спомена и дума за латиноамериканец. Нищо. Според мен не тълкуваме правилно нещата.
— И аз ли? — попита Тайлър риторично. — От мен да знаеш: хората от Съдебна медицина ще открият тъмни косми в товарния вагон. Хари Уелс беше с кестенява коса.
— Добре, натъкнал се е на този тип. Станало е грозно. Цялата работа е неприятна: да гониш гратисчии по товарните вагони.
— И според теб е само това? Случайна среща, прераснала в грозно насилие?
— Не разполагам нито с информация, нито с доказателства за нещо друго — отвърна тя. — А ти?
— Трябва да говоря с О’Мали — настоя той.
— Ще се постарая да го уредя. Къде си отседнал?
— В „Емпайър“. Но държа да го видя сега, тази вечер. Ще бъда долу, в бара на хотела. Уведоми шефа си, че ако се срещне с мен тази вечер, ще вдигна много по-малко шум. Почти съм сигурен, че нашият човек е пристигнал в Ню Йорк с определена цел и не е изключено твоята компания да е потенциална мишена. А и не изключвам възможността въпросният Хари Уелс да го е знаел и именно затова да е преследвал човека. Едва ли разполагаме с много време. Градът е голям и той има преднина.
— Преувеличаваш случилото се.
— Човекът, убил Хари Уелс, не е бездомник, нито гратисчия и ти добре го знаеш. Откраднал е и дрехи. Начертал си е път за бягство, който включва раница, оставена в отделение за багаж. Взел е самолет до летище „Кенеди“. Това отговаря ли на описание на гратисчия? Не злепоставяй Хари Уелс, но не подценявай и другия тип. От два дни половината пазители на реда в Илинойс го преследват безуспешно. Бива си го.
— О’Мали ще се срещне с теб на бара.
Изглеждаше изплашена.
Колкото и да се опитваше, му беше трудно да не я харесва.
Поради настъпилото зад гърба им оживление и двамата се обърнаха. Хората — освен знаменитостите — предизвикват шумотевица, просто влизайки някъде. Гретхен Гохин обаче правеше изключение. Тълпата разнесе новината за нейната поява, все едно е пристигнала кралска особа. Тайлър я зърна съвсем бегло: порцеланова кожа, овладяно присъствие. Властваше над цялото помещение, докато вървеше право към баща си, където бе посрещната с отворени обятия и целувка по устните.
— Срещала ли си се с нея? — попита Тайлър шепнешком.