— Не съм толкова сигурен — прошепнах.
— О… аз съм — каза Годард. — Защото зная, че аз бих се гордял.
Седма част
Контрол
Контрол: Властта, упражнявана върху агент или двоен агент, за да му се попречи да премине на другата страна или да се съгласи на двойна игра.
66.
Когато на следващата сутрин си проверих имейла, бях получил съобщение от „Артър“:
Шефът е много впечатлен от презентацията ти и държи да те види пак.
Гледах текста близо минута и реших да не отговарям.
Малко по-късно се появих без предупреждение в апартамента на баща ми с кутия от любимите му донътс. Паркирах отпред. Знаех, че когато не гледа телевизия, татко прекарва времето си зад прозореца. И беше доста добре информиран какво става навън.
На идване бях минал през автомивка и в резултат поршето блестеше като къс обсидиан — наистина беше изумително красиво. Баща ми още не го бе виждал. Е, сега щеше да види пристигането на сина си „загубеняка“, който вече не беше мизерен нещастник… в карета, впрегната с 450 коня.
Баща ми седеше на обичайното си място пред телевизора, загледан в някаква долнопробна поредица от разследвания за фирмени скандали. Антоан се бе разположил до него на доста по-неудобен стол и четеше един от многоцветните таблоиди, дето ги раздават безплатно в супермаркетите и не можех да ги отличиш един от друг — мисля, че беше „Стар“.
Баща ми вдигна поглед, видя кутията донътс, която му показах многозначително още от вратата, и поклати глава.
— Нее…
— Почти съм сигурен, че има с шоколадова глазура. Знам, че са ти любимите.
— Не мога да ям повече тези боклуци. Този черньо до мен е опрял пистолет в главата ми. Защо не предложиш на него?
Но и Антоан поклати глава.
— Благодаря, но се опитвам да сваля някой килограм. Ти си олицетворение на дявола.
— Какво е това… щабквартирата на Джени Крейг61? — Оставих кутията на кафе масичката до Антоан. Баща ми още не бе обелил дума за колата, но може би бе прекалено вглъбен в тъпата си програма. А и зрението му вече не бе така остро, както преди.
— В мига, в който излезеш, този тип ще размаха бича и ще ме накара да препускам в обиколки из стаята — мрачно обясни баща ми.
— Неумолим е, нали? — казах му.
Но той не изглеждаше ядосан, даже ми се стори, че му се вижда забавно.
— Не зная какво поддържа духа му — каза той, — но нищо не го възбужда така силно както амбицията да ме откаже от цигарите.