Разбира се, не забелязвах нищо от това, докато карах по безкрайната алея. Видях само каменната караулна и високата желязна врата, която автоматично се отвори, управлявана от невидим пулт, сторилия ми се дълъг няколко мили път през бамбукова горичка, гаража с шестте разноцветни бентлита кабрио (този човек, изглежда, не харесваше мощните американски коли) и необятната притиснала се към земята дървена къща, заобиколена от висока каменна стена.
Мийчъм ми бе заповядал с кодиран имейл да се явя за доклад тук — електронното съобщение от „Артър“ бе пристигнало в „кутията“ ми в Hushmail от финландски анонимайзър, който бе направил подателя му непроследим33. Бяхме уговорили цял речник от кодови думи, благодарение на които съобщението изглеждаше като потвърждение на поръчка, направена от мен до някакъв онлайн търговец, но всъщност ми казваше къде да се явя, кога да отида там и други подробности.
Мийчъм ми бе дал прецизни указания къде и как да карам. Общо взето трябваше да отида на един паркинг, да изчакам появата на тъмносин линкълн и да го следвам до дома на Уайът. Предполагам идеята беше някой да се увери, че не съм следен. В това имаше елемент на параноя, но кой бях аз, че да споря с тях? Трябваше да бъда заинтересован — в крайна сметка, нали аз бях този, който рискуваше.
Слязох от колата и линкълнът се отдалечи. Отвори ми филипинец и ми нареди да събуя обувките си. Въведе ме в чакалня, обзаведена с паравани шоджи, татамита на пода, ниска черна лакирана маса и нисък четвъртит бял диван, наподобяващ футон. Не ми се струваше особено удобен. Прелистих набързо артистично разхвърляните върху черната масичка за кафе списания: „Роб Рипорт“, „Аркитекчъръл Дайджест“ (тук беше естествено и броят с дома на Уайът на корицата), каталог от „Сотбис“.
Накрая отново се появи домакинът, икономът или както и да се наричаше и ми кимна. Последвах го по дълъг коридор, в края на който имаше почти празна стая, в която отдалеч видях Уайът, седнал на дълга черна маса.
В момента, в който наближихме входа на трапезарията, изведнъж се разнесе пронизителен, разкъсващ ушите писък на алармена инсталация. Огледах се смаян, но преди да съумея да съобразя какво става, бях сграбчен от филипинеца и още някакъв появил се незнайно откъде тип и двамата без усилие ме събориха на пода.
— Какво правите, по дяволите?! — извиках и опитах да се съпротивлявам, но двамата бяха яки като сумисти. Вторият ме затисна, а филипинецът ме обискира. Нямах представа оръжие ли търсят, или нещо друго. Филипинецът напипа MP3 плейъра ми iPod34 и гневно го извади от чантата ми. Погледна го, изрече нещо на онова, дето си го говорят на Филипините, обърна го няколко пъти в ръцете си и разочаровано изръмжа нещо все така неразбираемо. Освободих се с енергично дръпване и седнах на пода. — Така ли посрещате гостите на господин Уайът? — осведомих се. Домакин — икономът взе плейъра, влезе в стаята и го подаде на Уайът, който безмълвно бе наблюдавал разиграващата се пред очите му сцена. Уайът го върна на филипинеца, без да го погледне. Изправих се. — Тези хора никога ли не са виждали плейър? Или може би тук е забранено да се слуша внесена отвън музика?
— Просто си вършат работата — обясни ми спокойно Уайът. Беше облякъл черна, прилепнала по тялото му риза с дълъг ръкав, която изглеждаше като от лен и вероятно струваше повече от месечната ми заплата дори в „Трайон“. Слънчевият му загар изглеждаше още по-подчертан. Реших, че спи в солариум.
— Да не сте страхувате, че се готвя да офейкам? — поинтересувах се.
— Аз не се „страхувам“ от нищо, Касиди. Обичам всички да се придържат към установените правила. Ако си умен и не опитваш някакви номера, всичко ще е наред. Но дори не помисляй да се презастраховаш по някакъв начин, понеже всичко е предвидено и под контрол. — Странно, но едва сега, след като я чух от устата му, се замислих за подобна възможност.
33
При изпращане на електронна поща в заглавната част на пакета наред с друга служебна информация се съдържа и т.н. IP адрес, идентифициращ по уникален начин подателя. „Анонимайзърът“ е сървър, който приема съобщението, извлича от него адреса на подателя и го сменя със своя, по този начин елиминирайки всякаква възможност за обратно трасиране на оригиналния подател (въпреки че по принцип е възможно да се открият подробности за извършената операция в поддържаните на сървъра служебни файлове). — Б.пр.
34
Джобно устройство на Apple с бърз интерфейс и голям обем на паметта (в него могат да се съхраняват до 10000 песни, хиляди фотографии и часове запис като диктофон). — Б.пр.