— Не схващам.
— Казвам ти, че ако планираш някоя глупост като например да запишеш срещите ни или разговорите по телефона с мен или някой от моите хора, ще бъдеш неприятно изненадан. Не ти трябва презастраховка, Адам, защото твоята застраховка съм аз. — В стаята влезе красива японка в кимоно и с поднос и му подаде със сребърни щипци гореща хавлиена кърпа, навита на руло. Той си избърса с нея ръцете и й я върна. Отблизо се виждаше, че си е правил лифтинг. Кожата на лицето му бе прекалено опъната, а очите му бяха издължени като на ескимос. — Домашният ти телефон не е сигурен — продължи той. — Същото се отнася и до гласовата поща, компютъра и мобилния ти телефон. Така че освен когато се обаждаш, след като сме поискали това от теб, ще ни търсиш само в случай на спешна нужда. А ние ще се свързваме с теб само чрез шифрована електронна поща. Сега искам да видя какво ми носиш.
Дадох му диска, на който бях записал сваления от сайта на „Трайон“ списък на всички новоназначени служители и няколко листа, на които бях разпечатал някои бележки. Докато Уайът четеше бележките ми, японката се появи отново с нов поднос и започна да разполага пред Уайът множество перфектно изработени като миниатюрни скулптури парченца суши и сашими35, внимателно подредени в лакирани кутии от махагон, с малки купчинки бял ориз, бледозелен уасаби и розови късчета маринован джинджифил. Уайът не вдигна поглед — цялото му внимание бе погълнато от информацията, която му бях донесъл. След няколко минути взе от масата малък черен телефон, който досега не бях забелязал, и каза в него нещо с приглушен глас. Стори ми се, че долових думата „факс“.
Накрая ме погледна.
— Добра работа — късо ме похвали той. — Доста интересно.
Появи се нова жена, превзето непристъпна, на средна възраст, с набръчкано лице, посребряла коса и висящи на шията и очила на верижка. Тя се усмихна, взе листовете от ръцете му и излезе, без да каже нито дума. Нима Уайът държеше секретарка на разположение двайсет и четири часа в денонощието?
Той ловко взе с дървените пръчици парченце сурова риба и го лапна. Задъвка го замислено, без да сваля поглед от мен. После ме попита:
— Схващаш ли превъзходствата на японската диета?
— Харесвам темпура36 и този вид неща — отвърнах.
Той презрително изсумтя:
— Не говоря за темпура. Защо мислиш японците живеят най-дълго? Благодарение на диетата от нискомаслена храна с високо съдържание на протеини, разнообразие от растителни продукти и високо съдържание на антиоксиданти. Те ядат до четиридесет пъти повече соя от нас. И столетия наред не са консумирали четирикраки животни.
— Ясно — съгласих се; питах се: „Какво всъщност искаш да ми кажеш?“.
Той лапна следващото парченце риба.
— Трябва наистина да помислиш сериозно за качеството на живота си. На колко си? Двайсет и пет?
— Двайсет и шест.
— Предстоят ти десетилетия живот. Погрижи се за тялото си. Пушенето, пиенето, боклуците от рода на „Биг Мак“ и други подобни — това трябва да спре. Аз спя три часа на нощ. Повече не ми е нужно. Забавляваш ли се, Адам?
— Не.
— Хубаво… Не сме те пратили там, за да се забавляваш. Добре ли се чувстваш в новата си роля в „Трайон“?
— Още се адаптирам. Началничката ми е много гадна сериозна кучка…
— Не говоря за прикритието ти. Говоря за истинската ти работа — проникването.
— В такъв случай още не се чувствам уютно. Не… не бих казал.
— Залогът е много висок. Разбирам притесненията ти. Продължаваш ли да излизаш със старите си приятели?
— Естествено.
— Не очаквам от теб да ги зарежеш. Това би изглеждало подозрително. Но определено очаквам да си държиш устата затворена, защото иначе… иначе нямаш представа какви неприятности ще ти се случат.
— Разбрано.
— Предполагам, не се налага да ти припомням какви ще са последиците в случай на провал?
— Няма нужда да ми се припомня.
— Добре. Работата ти е трудна, но провалът би бил още по-лош.
— Честно казано, в известен смисъл ми допада да съм в „Трайон“. — Казвах истината, но съзнавах, че той ще възприеме това като удар под кръста.
Уайът вдигна глава и мрачно се усмихна, без да спира да дъвче.
— Радвам се да го чуя.
— Скоро моят екип ще прави презентация пред Огъстин Годард.
— Милият Джок. Е, значи скоро ще разбереш, че е надут, превзет, нравоучителен дърдорко. Той май наистина споделя дивотиите, които разни подлизурковци пишат за него по списанията, от рода на „съзнанието на технократа“ и други подобни. Такъв като него дори не подозира, че и неговите лайна смърдят. — Кимнах, не разбирах очаква ли се от мен да коментирам по някакъв начин. Изобщо не познавах Годард, така че нямах основания нито да се съгласявам, нито да споря, но завистта на Уайът бе повече от очевидна. — И кога е презентацията пред стария пръдльо?
35
Суши, сашими — суши е студен, овкусен с оризов оцет ориз, поднесен като питка или пресован в къс цилиндър от листа, изработени от смлени водорасли, гарниран с късчета сурова риба; сашими — особено популярен японски специалитет от нарязана на много тънки парчета сурова риба, сервирана със соев сос и уасаби (особено лют хрян). — Б.пр.