Екипът на Мийчъм бе събрал всевъзможна финансова информация за нея и семейството й. Тя разполагаше с доверителен фонд, в който бяха депозирани няколко милиона долара, но баща й — изпълнителен директор на малка компания в Стамфорд — управляваше инвестиционно портфолио на много по-висока стойност. Имаше две по-малки сестри — едната бе още в колеж в Уеслейан, другата работеше в аукционната къща „Сотбис“, Манхатън.
Понеже се обаждаше на родителите си всеки ден, бе логично да се предположи, че е близка с тях (беше приложено едногодишно извлечение на телефонните й сметки, но за щастие някой се бе потрудил да обработи цялата информация и да резюмира на кого се обажда най-често). Беше неомъжена, нямаше индикации да се среща с някой редовно и имаше собствен апартамент в градче за хора над средната класа, недалеч от „Трайон“.
Пазаруваше зеленчуци всяка неделя, като се придържаше към щандовете за неконсервирани хранителни продукти и изглежда, бе вегетарианка, понеже не бе засичана да купува месо, дори пиле или риба. Ядеше като птичка, но птичка от тропическите гори — много плодове, с предпочитания към горските, ядки. Не посещаваше барове, не влизаше в заведение след работа, когато предлагат напитките с намаление, но от време на време си правеше поръчки по телефона в местния магазин за алкохолни напитки, така че имаше поне един порок. Любимата й водка, изглежда, бе „Грей Гууз“, а предпочитаният джин — „Танкерей Малака“. Ходеше на ресторант един-два пъти седмично и не влизаше в „дупки“ от рода на „Денис“, „Апълбис“ или „Хутърс“, а си доставяше удоволствие в заведения от класата на „Чакра“, „Ачто“, „Бъз“ или „Ом“, които се славеха с изискана кухня. И определено имаше слабост към тайландските ресторанти.
Ходеше на кино поне веднъж седмично, като обикновено си купуваше билетите предварително, ползвайки услугите, предлагани от „Фанданго“. Понякога се поддаваше на изкушението и гледаше романтични женски филми, но най-много я интересуваше чуждестранното кино. Очевидно бе жена, която по-скоро би гледала „Дървото на налъмите“, отколкото „Поркис“39. Както и да е… Купуваше си много книги все онлайн, основно от „Амазон“ и „Барнс енд Ноубъл“40, почти без изключение сериозна литература, понякога латиноамериканска, както и значителен брой книги за киното. Напоследък обаче бе закупила книги върху будизма, източните учения и други подобни. Поръчваше си и филми на DVD носител, в това число трилогията „Кръстника“ в кутия — издание за подарък, както и няколко „черни“ филма от класиката, например „Двойна компенсация“41. Всъщност този филм го бе купила два пъти — веднъж преди няколко години на видеокасета, и втори път — съвсем наскоро — на DVD. Явно през последните две години си бе купила и DVD плейър и очевидно този стар филм с Фред Макмъри и Барбара Стенуик беше сред любимите й. Най-сетне, изглежда, не бе пропуснала да се сдобие с всеки албум на Ани ДиФранко и Аланис Морисет.
Запомних тези факти — можеха да ми бъдат полезни. Започвах да разбирам що за човек е Алана Дженингс. И в главата ми постепенно се оформяше план.
26.
Събота следобед в бял тенис екип (бях го купил същата сутрин, а иначе нормално играя тенис в оръфани срязани в коленете дънни и по тениска) и сложил на китката си нелепо скъпия италиански часовник за спускане под вода, с който се бях сдобил в пристъп на безумно разточителство, се появих на модния сред паралиите „Тенис ракетен клуб“. Алана Дженингс членуваше в клуба и от досието, което съвестно бях изчел, излизаше, че играе тук повечето съботи. Предишния ден се бях обадил по телефона, за да проверя за кога си е резервирала време — обясних, че сме се уговорили да се срещнем на корта, но съм забравил точното време и не мога да се свържа с нея. Фасулска работа. Оказа се, че ще дойде в четири и половина за мач по двойки.
Половин час преди това се срещнах с управителя на клуба, за да ме разведе и запознае с онова, което ще получа, ако си платя и стана член. Не беше толкова лесно, понеже клубът все пак бе частен, а в такива места не се влиза направо от улицата. Бях накарал Арнолд Мийчъм да помоли Уайът да намери някой богаташ, член на клуба — приятел на приятел на приятеля, възможно най-далеч от всякаква връзка със самия Уайът, — който да поръчителства пред управата на клуба за мен. Въпросният покровител се оказа не кой да е, а член на комитета по утвърждаването на новите членове и името му несъмнено се ползваше с уважение тук, защото шефът на същия комитет, някой си Джош, само дето не направи салтомортале от тръпката да има честта да ме разведе лично. Дори ми даде целодневен пропуск за гост, така че да имам възможност да изпробвам кортовете (закрити и открити), а може би и да си намеря партньор за някой мач.
38
Най-старото студентско дружество в Щатите, основано през 1776 година, жени са били приети за пръв път в него през 1875. — Б.пр.
39
„Дървото на налъмите“ (тричасов италиански филм от 1978, реж. Ермано Олми) — малко момче счупва налъмите, с които ходи на училище; отчаян, че не може да намери хубаво дърво за нов чифт, баща му влиза в частна горичка, но е заловен и жестоко наказан от собственика; „Поркис“ (1982, реж. Боб Кларк) — група зажаднели за секс ученици от гимназия във Флорида си отмъщават на собственика на нощен бар и брат му шерифа. — Б.пр.
40
Най-големите електронни книжарници, при които книгите се поръчват и плащат по интернет, а се доставят у дома; много популярни в Щатите. — Б.пр.
41
„Двойна компенсация“ (реж. Били Уайлдър, 1944) — смятан за един от най-добрите криминални филми: представител на застрахователна компания се оставя да бъде уговорен да стане съучастник в заговор за убийство и измама, но деянието събужда подозренията на следователя на компанията. — Б.пр.