Годард помълча малко. Изглеждаше изненадан и едновременно впечатлен. След няколко секунди кимна с усмивка, която изразяваше „това ми харесва“.
— Всички ли са на това мнение? — провлече той с дрезгавия си глас.
Хората около масата един след друг започнаха да кимат — скачаха в движение на потеглящия от гарата влак. И Чад кимаше, прехапал устната си а ла Бил Клинтън. Мордън също кимаше, при това енергично, сякаш някой най-сетне му бе дал възможност да изрази дълго стаяваното си мнение. Разнесоха се гласове: „Да“ и „Съгласен съм“.
— Е… не мога да не призная, че съм изненадан — въздъхна Годард. — Определено не това очаквах да чуя тази сутрин. По-скоро очаквах… жестока битка, като битката за Гетисбърг42. Впечатлен съм.
— Това, което може би е изгодно за всеки от нас в краткосрочен план — допълни Нора, — не е задължително най-доброто за „Трайон“.
Не можех да повярвам, че точно Нора предвожда това жертвоприношение, но едновременно с това се възхищавах на уменията й, достойни за самия Макиавели.
— Добре — съгласи се Годард. — Но все пак да не бързаме да дръпнем щепсела, за това винаги има време… Ти там… не те видях да кимаш. — Изглежда, говореше на мен, защото ме гледаше право в очите. Огледах се за всеки случай, после и аз го погледнах. Да, мен гледаше. — Да, да, за теб става дума — потвърди той. — Е, младежо, защо не те видях да кимаш като останалите?
— Той е нов — побърза да се намеси Нора. — Започна при нас неотдавна.
— Как се казваш, млади човече?
— Адам — отговорих аз, — Адам Касиди. — Сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. По дяволите… Сякаш чувах учителя си да ме вика на дъската. Чувствах се истинско нищожество.
— Е, Адам, имаш ли някакъв проблем с решението, което сме на път да вземем? — подкани ме Годард.
— Ъъ… не.
— Значи си съгласен да дръпнем щепсела? — Свих неопределено рамене и това го накара да повтори: — Съгласен ли си, или не си съгласен… кое от двете?
— Разбирам съображението на Нора — отговорих аз.
— И ако седеше на моя стол?
Поех дълбоко въздух.
— Ако седях на него, нямаше да бързам с щепсела.
— Така ли?
— И нямаше да добавям тези дванайсет нови функционални възможности.
— Я виж ти!
— Да. Само една.
— И коя по-точно?
Бърз поглед към Нора ми показа, че лицето й е алено. Гледаше ме, сякаш от гръдния ми кош излизаше извънземен. Обърнах се отново към Годард.
— Протокол за кодиран обмен на данни.
Годард смръщи вежди така, че те почти скриха очите му.
— Кодиран обмен на данни? И защо, по дяволите, това толкова ще се хареса на потребителите?
Чад прочисти гърло и се обади:
— Адам… защо не погледнеш проучването на потребителското търсене? Шифрованите данни са на… къде беше… шейсет и четвърто място в списъка на желаните функционални възможности. — Той се подсмихна. — Освен ако не гледаш на тъпите подражатели на Джеймс Бонд като на средностатистически потребители.
Няколко от колегите не пропуснаха възможността насмешливо да се позасмеят.
42
Битката за Гетисбърг (1–3 юли 1863) смятана за повратна точка в американската Гражданска война. Армията на юнионистите спира настъплението на армията на конфедералистите и те се изтеглят към Вирджиния. И двете страни дават много жертви (по една трета от състава на армиите си). — Б.пр.