Вървях и имах усещането, че цялата сграда бавно се върти около мен. Трябваше да седна и да помисля. Когато минавах край офиса на Ноа Мордън, той ме повика с пръст.
— А… Касиди — започна той. — Жулиен Сорел за „Трайон“. Не забравяй да се държиш добре с мадам дьо Ренал43.
— Моля? — обърках се аз. Не разбирах какво ми бърбори.
Облечен в любимата си хавайска тениска и с кръглите си очила с черни рамки, той изглеждаше като карикатура на самия себе си. Телефонът му иззвъня, но дори това при него трябваше да става по-особено — мелодията бе клип от „Града на суфражетките“ на Дейвид Бауи, точно фрагмента с „Бам-бам, мерси, мадам!“. — Мисля, че успя да впечатлиш Годард — продължи той. — Но едновременно с това трябваше да опиташ да не настройваш ненужно срещу себе си прекия си началник. Така че забрави Стендал. Може би трябваше да си прочел Сун Дзъ44. — На лицето му за миг изпълзя жестока гримаса. — Защото задникът, който можеш да спасиш, като нищо би могъл да е твоят.
В офиса на Мордън можеха да се видят най-различни странни вещи. Имаше например шахматна дъска, върху която с абсолютна прецизност бе наредена мителшпилна позиция от някаква партия, плакат на Х. П. Лъвкрафт и голяма кукла с къдрава руса коса. Посочих въпросително шахматната дъска.
— Тал срещу Ботвиник, хиляда деветстотин и шейсета — обясни ми той, сякаш това означаваше нещо за мен. — В тази позиция е направен един от най-великите шахматни ходове на всички времена. Както и да е… исках да кажа, че не е нужно да обсаждаш укрепени градове, ако можеш да го избегнеш. Нещо повече, и това е мъдрост, почерпена не от Сун Дзъ, а от римския император Домициан: когато атакуваш цар, трябва да го убиеш. Вместо това ти започваш война срещу Нора, без да си подсигурил подкрепа от въздуха.
— Не съм искал да започвам война — мрачно отговорих аз.
— Каквито и да са били намеренията ти, резултатът е голяма грешка в изчисленията, приятелю мой. Защото тя със сигурност ще те унищожи. Помни, Адам: властта покварява, а голямата власт покварява абсолютно.
— Премества ме в Изследователския триъгълник.
Той повдигна вежда.
— Е, не знам какво мислиш, но можеше да е много по-зле. Например… бил ли си някога в Джексън, Мисисипи?
Всъщност бях посещавал този град и дори ми бе харесал, но нямах желание да подхващам дълъг разговор на философски теми с този възможно най-странен тип. Компанията му ме потискаше. Посочих грозната кукла на полицата на шкафа и попитах:
— Твоят ли е?
— „Обичай ме, Люсил“ — обясни загадъчно той. — Голяма издънка, инициативата, за която — горд съм да подчертая това — бе изцяло моя.
— Правил си… кукли?
Той се пресегна, стисна ръката на куклата и тя оживя: плашещо реалистичните й очи се разтвориха и не просто това, ами се присвиха като на живо човешко същество. Мъничката й устичка се отвори и ъгълчетата на устните провиснаха надолу в неодобрително изражение.
— Сигурен съм, че никога не си виждал кукла да прави това.
— Аз пък не съм сигурен, че бих искал да го видя още веднъж.
Мордън си позволи лека усмивка.
— Люсил разполага с пълна гама от чисто човешки изражения. Тя е роботизирана и — никой не може да го отрече — силно впечатлява. Може да хленчи, способна е да стане дребнава или досадна — точно като бебе. Иска да я потупаш по гръбчето, за да се оригне. Гука, смее се, а от памперса й се чува лек звън. Демонстрира обезпокоителни колики. Единственото, на което не е способна, това е да се подсече. Фразите, които използва, са на езика на страната, в която се продава, защото може да бъде обучавана. Дори насочва поглед към онзи, който й говори.
— Не знаех, че си се занимавал с кукли.
— Виж… тук мога да се занимавам, с каквото пожелая. Аз съм почетен инженер на „Трайон Системс“. Създадох я за малката ми племенница, но тя отказа да си играе с нея. Видя й се много страшна.
— Да, има нещо в нея, от което потръпваш — съгласих се аз.
— Моделът не се получи добър. — Той се обърна към куклата и произнесе: — Люсил, кажи здравей на нашия директор.
Люсил бавно завъртя главичка към Мордън. Чу се тихото бръмчене на някакъв механизъм в тялото й. Тя примигна и мърдайки устни в синхрон с думите, заговори с плътния глас на Джеймс Ърл Джоунс45: — „Изяж ми гащичките, Годард“.
— Господи! — възкликнах.
Люсил все така бавно се обърна към мен, усмихна ми се сладко и отново кокетно примигна.
45
Американски театрален и филмов артист с негърски произход, забележителен с характерния си плътен басов глас (озвучил например Дарт Вейдър в „Междузвездни войни“). — Б.пр.