— Хм… казвам се Адам.
— Дявол го взел, защо все бъркам! Съжалявам, Адам, извини ме. Вече го запомних. — Той се наведе над бюрото си, сложи си очилата за четене и прегледа набързо тънкото ми досие. — Значи… откраднали сме те от „Уайът“, където си спасил „Лусид“.
— Не съм спасявал „Лусид“, сър.
— Няма нужда да се правиш на скромен.
— Не се правя на скромен. Опитвам се да бъда точен.
Той се усмихна, сякаш го бях развеселил.
— Добре… Как ти се вижда „Трайон“ в сравнение с „Уайът“? О… извинявай. Май наистина не искам да чуя отговора на този въпрос.
— Няма нищо, с удоволствие бих отговорил — казах. Бях истинско олицетворение на прямотата. — Тук ми харесва. Атмосферата е… вдъхновяваща. Хората са приятни. — Млъкнах за момент: съзнавах колко подлизурски звучат тези глупави стандартни фрази, и допълних: — Е, повечето от тези, които познавам.
Лукавите му очи се присвиха дяволито.
— Разбирам, че си приел първото ни предложение за заплата — отбеляза той. — Млад човек с твоите препоръки и с доказаните си възможности би могъл да преговаря за доста повече.
Свих рамене.
— Заинтересуваха ме не толкова парите, колкото възможностите.
— Може би. Но на мен това ми говори, че може би просто си чакал удобен случай да се махнеш оттам.
Разговорът завиваше в опасна насока, но от друга страна, нещо ми подсказваше, че на Годард повече ще му допадне, ако проявя дискретност.
— „Трайон“ повече пасва на кръвната ми група.
— И откриха ли се възможностите, които търсеше?
— Да.
— Пол, моят директор по финансовите въпроси, ми спомена за намесата ти по повод „Голд Дъст“. Изглежда, разполагаш с добри източници на информация.
— Поддържам контакти със стари приятели.
— Адам, харесвам идеята ти да преработим „Маестро“, но се безпокоя колко време ще ни отнеме да вградим надежден протокол за обмен на шифровани данни. Не зная дали се досещаш, но от Пентагона ще искат работещи прототипи за вчера.
— Това не е проблем — успокоих го. Подробностите бяха все още живи в главата ми — бях я натъпкал с информация като за студентски изпит по органична химия. — „Кастен Чейс“ вече са разработили RASP49 протокол за достъп. Те вече са на пазара с тяхната „Фортеза“ крипто карта, както и със засекретяващия модем тип „Паладиум“50 — което означава, че както хардуерното, така и софтуерното решение вече съществуват. Според мен вкарването им в „Маестро“ не би трябвало да отнеме повече от два месеца. Така че много преди да ни възложат договора, ние ще сме готови да започнем производство.
Годард поклати глава, явно измъчван от съмнения.
— Шибаният пазар напоследък рязко се промени. Всичко е „електронно това“ или „електронно онова“, направо ти се схваща езикът да бърбориш по цял ден „и-бизиес“, „и-търговия“ и какво ли още не. Забелязва се ясно очертан процес на сближаване на технологиите. Навлизаме в епохата на „всичко в едно“. Потребителите вече не са доволни да имат телевизор или видеокасетофон, или факс, или компютър, или стереосистема, или телефон — все поотделно. — Той ме погледна косо, за да се увери, че следя мисълта му. Явно подхвърляше идеята, за да види как ще реагирам. — Бъдещето се нарича „конвергенция“. Какво мислиш?
Постарах се да изобразя умерен скептицизъм и отговорих:
— Отговорът ми е… НЕ.
След няколко секунди мълчание той се усмихна. Бях си свършил домашното както трябва. Всъщност бях прочел препис на няколко неофициални бележки, подхвърлени от Годард на една от онези конференции, които се занимават с технологиите на бъдещето, по-конкретно тази в Пало Алто миналата година. Годард бе държал реч срещу „промъкващия се фючюрализъм“, както го бе нарекъл, и аз бях запомнил основните моменти, с цел да ми послужат при някой спор в „Трайон“.
— По-конкретно?
— На това заболяване аз му казвам „фючюритис“. — Нарочно използвах дума от корена на неговата. — Залагане на хромираните лайстни за сметка на лекотата при работа, простотата и елегантността. Мисля, че на всички започва да ни писва от необходимостта да натиснем трийсет и два бутона на дистанционното, при това в строго определена последователност, само и само за да можем да гледаме вечерните новини. Мисля също, че на мнозина от нас им е дотегнало да им се свива сърцето, когато видят да светва индикаторът с надпис „Провери двигателя“, защото какво ще провериш, като вдигнеш капака на колата и всичко под него е капсуловано и скрито? Ще го провериш само ако отидеш при специализиран автомеханик, който разполага с диагностичен компютър, онлайн връзка със сервизния център за твоя модел кола и диплома от Масачузетския технологичен на стената.
49
Съкращение от Remote Access Security Program (англ.) — програма за надежден отдалечен достъп. — Б.пр.
50
Fortezza е стандарт за сертификация на карти, осигуряващи зашифроване в реално време на входящата и изходяща по отношение на компютър информация, като самото сертифициране се извършва от Агенцията за национална сигурност (National Security Agency) на САЩ; Palladium е категория засекретяващи модеми (също отговарящи на определен стандарт) основно за военно приложение. — Б.пр.