— Дори да си маниак на тема коли — подметна Годард със сардонична усмивка.
— Дори… Освен това цялата тази история с конвергенцията си е мит първа проба, модна думичка, която може да бъде много опасна, ако я приемеш на сериозно. Лошо е за бизнеса. Факс телефонът на „Канон“ си беше издънка — среден по възможности факс и скапан телефон. Никак не виждам как пералнята ще се конвертира със сушилната машина, още по-малко микровълновата печка с газовата. И не желая да си купувам комбинирана микровълнова печка-хладилник-телевизор, ако ми трябва само нещо, в което да изстудя кока-колата. Преди петдесет години са изобретили компютъра, нали? И с какво се конвертира той? С нищо. Така, както виждам нещата, тази дивотия с конвергенцията отново е на път да стане заелопа.
— Какво?
— Заелопа — митичното създание на някакъв препаратор на животни, дето комбинирал заек и антилопа. Има го на картички.
— Ти май не се замисляш много над думите, а?
— Не и когато съм убеден в правотата си, сър.
Той остави папката на бюрото си и се облегна на високия си стол.
— Да видим сега за птичия поглед.
— Моля?
— „Трайон“ като цяло. Имаш ли още някое вече формирано мнение?
— В известен смисъл.
— Я да чуем.
Уайът редовно бе поръчвал анализи на „Трайон“ като основен конкурент на пазара и аз бях запомнил основните изводи в тях.
— Ами… „Трайон Медикал Системс“ е желан компонент във всяко инвестиционно портфолио, заради своята стабилност, предлаганата възможно най-добра технология в сферите на ядрения магнитен резонанс, ядрената медицина и ултразвука, макар и да има своите слабости в обслужващата сфера, например информационните системи за пациенти и управлението на основните фондове.
— Съгласен. — Той кимна и се усмихна. — Продължавай…
— „Трайон Бизнес Сълюшънс“ явно куца — едва ли ви казвам нещо ново, — но там всичко е подредено за сериозно навлизане в пазара, особено в областта на базираните на интернет протокола технологии, преноса на говор и етернет услугите за обмен на данни. Да, известно ми е, че фиброоптиката в момента е натикана в тоалетната, но свръхбързият интернет е на хоризонта, така че ни остава само да чакаме и да се надяваме. Авиокосмическият отдел е оцелял след тежък период, но все още предлага изключителни решения на вградени51 компютърни продукти.
— А какво ще кажеш за потребителската електроника?
— Очевидно това е ядрото на нашата компетентност и основната причина да дойда тук. Все пак нашите DVD плейъри забиват в земята тези на „Сони“. Безжичните ни телефони са много добри, всъщност винаги са били такива. Мобилните ни телефони са убиец — тук ние контролираме пазара. Нашата марка е символ и ние можем да налагаме до трийсет процента по-високи цени за нашите продукти просто защото те носят етикета на „Трайон“. Но и тук има някои уязвими места.
— Например?
— Ами… тъпо е, че все още нямаме истински Блекбери — убиец. Устройствата, предлагащи безжични комуникации, би следвало да са в центъра на интересите ни. Вместо това отстрани изглежда, като че ли се предаваме без бой на компании като RIM, Handspring и Palm. Спешно ни трябват няколко добри модела на безжични устройства.
— Работим по въпроса. Разполагаме с доста интересен продукт, който още е в процес на развой.
— Това е добре — казах. — По-нататък… Определено смятам, че изпускаме влака за технология и продукти за предаване по интернет на цифрова музика и видео. Би следвало да водим някаква развойна дейност в тази сфера, може би дори да си партнираме с някой. В това виждам голям потенциал за генериране на постъпления.
— Мисля, че си прав.
— И… извинете ме, че ще го кажа по този начин, но онова, което правим за децата, е достойно за съжаление. Вижте „Сони“ — тяхната конзола за игри „Плейстейшън“ е способна да превръща червените числа под чертата в черни години наред. Търсенето на компютри и битова електроника намалява от няколко години, нали? Ние се боричкаме на пазара на електроника в Южна Корея и Тайван, подхванали сме ценови войни за течнокристалните монитори, дековете за цифрово видео и клетъчните телефони… това е неоспорим факт, нали така? Следователно трябва да продаваме и на децата, защото на тях не им пука за рецесията. „Сони“ имат своята „Плейстейшън“, „Майкрософт“ предлагат своя „Ексбокс“, „Нинтендо“ разполагат с „Геймкюб“ — а какво предлагаме ние за пазара на видеоигрите? Нищо и половина. Това е съществена слабост в стратегията ни по отношение на потребителската електроника.