— Но вие не искате да го направите, разбира се.
Той се озъби.
— Ще направя онова, което е най-добро за „Трайон“. Тази проклета компания е смисълът на целия ми живот. Освен това колите са ми само хоби, а почнеш ли да упражняваш хобито си от осем до пет, то престава да ти бъде забавно. — Той ми подаде една дебела папка. — Трябва да си получил имейл с PDF52 файл със същото: нашият стратегически план за следващите осемнайсет месеца — нови продукти, нови версии на старите… цялата дандания. Искам от теб най-откровеното ти впечатление — презентация, наречи го както щеш… преглед, обзор, поглед от хеликоптер.
— За кога го искате?
— Колкото е възможно по-скоро. И ако попаднеш на конкретен проект, в който мислиш, че би желал да се ангажираш като мой представител, смятай се за поканен. Ще се увериш, предполагам, че сме заложили в развоя всякакви интересни устройства. Някои от тях пазим в най-строга тайна. Господи, има едно нещо с кодово име „Аврора“, което може да обърне нещата на сто и осемдесет градуса.
— „Аврора“? — Преглътнах тежко. — Не споменахте ли този проект и на срещата?
— Той е под ръководството на Пол. Нещо, което наистина може да те изуми. Има още някои малки проблеми с прототипа, с които трябва да се справим, но като цяло сме готови да го обявим.
— Звучи интригуващо — казах, като се помъчих да маскирам живия си интерес. — Бих желал да помогна с каквото мога.
— О, и това ще стане, не се съмнявай. Но всичко с времето си. Не искам да те отклонявам от управленческите ни проблеми, защото захванеш ли се с „Аврора“… не, не искам да разпръскваш енергията си по много места. — Той стана и сплете пръсти. — Такаа… сега трябва да отида в студиото, за да запиша обръщението — нещо, което не очаквам с нетърпение, повярвай ми. — Усмихнах се съчувствено. — Както и да е — завърши той, — съжалявам, че те засилвам в тази посока, но нещо ми подсказва, че ще се справиш отлично.
47.
Пристигнах в дома на Уайът едновременно с Мийчъм, който подметна нещо за поршето ми. Въведоха ни в ултрасъвременния гимнастически салон на Уайът, който беше в сутерена, но поради наклонения терен не се намираше под земята. Уайът вдигаше тежести на поставена под наклон скамейка и на щангата му имаше седемдесет килограма. Беше само по гащета, без тениска, и изглеждаше по-масивен от обикновено.
Той завърши серията си, без да обели дума, стана и се подсуши с една кърпа. После ме попита направо:
— Още ли не са те уволнили?
— Държа се.
— Да де… сега Годард си има други грижи. Като например разпадащата му се компания. — Той погледна Мийчъм и двамата гърлено се изсмяха. — Какво казва дядо Джок по този въпрос?
Въпросът не бе неочакван, но ми бе зададен така внезапно, че за момент се обърках и смотолевих:
— Нищо особено.
— Глупости — сряза ме Уайът и се приближи плътно до мен: искаше да ме притесни с физическото си присъствие. От тялото му се излъчваха горещи вълни влажен въздух, наситен с неприятната миризма на амоняк — миризмата на тежкоатлет на протеинова диета.
— Искам да кажа, нищо особено, на което да съм станал пряк свидетел — поправих се. — Е… статията явно ги е изплашила и за известно време се разгърна трескава активност. По-безумна от обикновено.
— Какво означава „обикновено“? — осведоми се Мийчъм. — Та днес на теб ти беше първи ден на седми етаж.
— Просто впечатление — опитах да се измъкна.
— Доколко статията казва истината? — попита Уайът.
— Искате да кажете, че не е ваше дело? — попитах невинно.
Уайът ме изгледа тежко.
— Ще изпълзят ли това тримесечие, или не?
— Нямам представа — излъгах. — Разберете, аз не стоя по цял ден в неговия офис. — Сам не знаех защо така упорито отказвам да им разкрия катастрофалните показатели от това тримесечие, както и новината за предстоящите съкращения. Може би дълбоко в себе си смятах, че Годард ми е доверил голяма тайна и ще е дълбоко погрешно, ако не оправдая доверието му. Но аз бях къртица, бях внедрен агент, шпионин… защо бях избрал тази високо морална поза? Защо изведнъж поставях граници: това мога да ви кажа, онова — не мога. Когато след някой ден се разбереше за съкращенията, Уайът щеше да побеснее, че не го е чул най-напред от мен. Нямаше да повярва, че не съм чул нищо. Така че реших донякъде да се застраховам: — Нещо обаче се пече — казах. Нещо голямо. Подготвя се някакво съобщение до целия личен състав.
52
PDF (от Portable Document Format — англ.) — формат за създаване/изобразяване на документи (създаден от Adobe Systems Inc.), съвместим с почти всички платформи/операционни системи, позволяващ изобразяване на текст и графика в желания от автора вид (т.е. без влошаване на качеството, заради някакъв вид несъвместимост). — Б.пр.