Тук-там можеш да откриеш по някой англичанин, който отпива щастливо от брендито си в претъпкан ресторант, но след като си бил в Лондон зимно време трудно ще намериш друго място, където да бъдеш нещастен.
За да балансират настроението на незамръзналия англосаксонец, ще присъстват и келнерът грък, който поглежда през замъгления прозорец на ресторанта, завладян от спомена за егейското слънце и коренякът от Мисисипи, който пише първата си книга с разгорещено въображение, но с разредена от наследството си кръв, свил се до смехотворно хладен радиатор в отдалечен от площад „Одеон“ хотел, който е трябвало да бъде конфискуван по времето на генерал Буланже.
Париж през зимата е създаден за арена на дребни злощастия и остри лични разочарования, за домакинята, на която йй се обаждат в осем и петнайсет вечерта, за да йй кажат, че приема за четирийсет души, който дава тази вечер, ще трябва да мине без почетния гост, защото го е хванал грипа или са го арестували. Това е сезонът и мястото за майки, чиито дъщери, станали за женене, са прекарвали всичките си нощи в последните шест месеца с графове, за които се е оказало, че произхождат от семейства на водопроводчици в Сицилия; за американски пратеници, дошли във Франция, специално за да убеждават президента де Гол да направи нещо, което той не иска да направи или изобщо за да направи каквото и да било; за представители на американски фирми, които за пръв път стъпват в Париж и сляпо вярват на всичко, което са им разправяли в Чикаго за французойките; за американки, които за пръв път стъпват в Париж и сляпо вярват на всичко, което са им разправяли в Сейнт Луис за французите; за играчи на тенис, които току-що са станали професионалисти и са убедени, че могат да победят Гонзалес стига да им падне на кортовете в Стад Кубертен; за пенсионирани генерали, които току-що са прочели какво са написали за тях в мемоарите си други пенсионирани генерали.
Париж през зимата е град за женомразци, мизантропи и песимисти, за студенти по история, които вярват, че цялата работа е само едно дълго, устремно спускане надолу; за всички любовници от човешката раса, които са готови да поклащат глави по повод мъжката неблагодарност, да осъждат нехайната склонност на света да прощава и да претеглят суетата на тленните придобивки. Париж е град, претъпкан с паметници и улиците му са наречени на отдавна умрели велики мъже, но кой изобщо знае какво е направил генерал Рошамбо в битката при Йорктаун, за да заслужи да носи бронзова сабя пред гаража на „Фиат“ на Рю дьо Шеийо; кой си тананика мелодия от Амброаз Тома, докато опитва да си намери място за паркиране на улицата, която носи името на композитора; кой вдига поглед към унилото небе и вижда благородните криле или чува бръмченето на смелите примитивни двигатели, когато се скрива от дъжда в някой еспресо бар на Рю Жан Мермоз? Кой днес е излекуван от каквото и да е на Рю Дотор В. Ютинел?
Дали някой декламира: „Sur le printemps de ma jeunesse folle, je ressemblais a l’hirondelle qui vole, puis ca, puis la…“1, докато се подстригва на Рю Клеман Маро? Къде са потомците на Петър Първи Сръбски? Къде е Сърбия? Кой като влезе в Музея на модерното изкуство на улица „Президент Уилсън“ може честно да заяви, че е живял съобразно Четиринайсетте точки на президента? Такива са януарските размисли на Париж.
Париж постоянно е сравняван с красива жена и ако сравнението е правилно, през зимата Париж е красива жена, която преди две седмици се е върнала от почивка на слънце, позагубила е тена си и сега има този нездрав жълт оттенък, който кара резултатите от почивката да изглеждат като начало на жълтеница. Ако Париж е красив и женствен през пролетта и лятото, когато двеста деветдесет и петте хиляди дървета на града са разперили листата си, то това е красотата на възрастна дама с фини кости, изкусно увила около себе си ярък зелен шал, който те кара да забравиш бръчките. Зимата оголва костите на града и на старата дама започва да йй личи възрастта.
Париж през зимата е за тъжни географи, за създатели на печални карти, за туристи с вкус към посещение на места, откъдето е избягала радостта. За такива аматьори в скръбта ми позволи да предложа Народното събрание, натъпкано с политици, които никой не слуша и чиито закони никой не спазва. Влез в мрачната червена зала, с нейните редици амфитеатрално подредени скамейки и чуй ехото от речите, които някога са били произнасяни тук — чуй гласа на Гамбет, вслушай се в изгубените властни интонации на Клемансо и Ерио и се замисли дълго и усилено за демокрацията. За зимно пътуване към Ла Санте. Това е затворът близо до Монпарнас, един квартал от край време известен с комбинацията си от веселие и култура, но той допуска малко от звънките му качества да достигнат до стените на затвора, които са точно до неговите граници. Погледни към мрачната грамада и си помисли за събраната вътре престъпност, убийствата, палежите, изнудванията, злоупотребите, влизанията с взлом, противодържавните дейности, сводничествата, оскърбленията на обществения морал, кражбите с насилие, развращаването на младежи, жестокостите с деца, поставянето на бомби и хвърлянето на киселина, даването на допинг на коне и продаването на наркотици на малолетни, добавянето на долнокачествени продукти към храната и фалшифицирането на старите майстори, контрабандирането, лъжесвидетелстването и подстрекаването към дезертьорство, шпионирането за врага и отказването на помощ на човек в опасност. Има много хора в опасност през зимата в Париж и отказването на помощ приема величествени размери. Отдалечи се по булеварда от затвора, където утре сутринта може да гилотинират сина на някое добро семейство, полял с бензин и запалил момиче близо до Фонтенбло, защото то вече не искало да дели с него припечеленото като проститутка, върни се към ярките реклами на заведенията със стриптийз на няколко преки оттам и си помисли колко много потресаващи възможности може да предложи един-единствен квартал в съвременния град.