Стивън Хартов
Пастир на Дявола
На моите синове Орен и Джеси.
Нека пътят винаги се простира пред нозете ви, вятърът да духа в гърбовете ви.
Нека слънцето блести в лицата ви, дъждът да ръми върху нивите ви и до мига, когато ще се срещнем пак, нека Бог да ви пази…
Благодарности:
Написването на един роман е дълъг и труден път. Този нямаше да бъде завършен, ако не беше безрезервната подкрепа на моята сестра и зет, Сюзан и Пол Берман. По време на работата и много други хора ми помагаха да нося този товар, предлагаха ми своята мъдрост и тайни знания, понасяха ме търпеливо и дори рискуваха собствената си безопасност. Благодарен съм на всички вас: подполковник Майкъл Д. Епщайн, Алберт Цукерман, майка ми и баща ми, Чарли Уахтъл, о.з. подполковник Шаул Дори, Самуел Кац, Ари Рубел, Милтън Шонбергер, Ричард С. „Буда“ Майерс, Дейвид Бейл, Фред Пиърс, Майк Маркъс, подполковник Чарлз Дж. Ф. Макхю, Шломо Баум, Яков, „К“ Алон и Яел Шафран, Евелин Мушер, Клаудия Бърков, Джеймс Дейтър, Мая Николич, доктор Херман Хелер, Ото Хаан, Никълъс Бърнс, Бърнард Е. Грос II, специален агент Гари Ф. Тръхот, Рами Хатан, Нигус Фисеа, Мулалем Анемут, Мулугет Йегезав, Тинеке Дирх, Ави Нешер, Мицуки Огава, Рик Уошбърн, Роджър Бергер, Кристина Данцигер, Лий Малески, сержант I клас Джери Джиндър, Бърни Хазенбейн, Ендрю Норман, Хауърд Голдберг, Жозеф Вернон, Доналд Маас, Райдър Уошбърн, Лия Йънг и Дейвид Хансбери.
Бележка на автора:
Ръкописът е прегледан от военния цензор на Министерството на отбраната на Израел, с чието изискване съм длъжен да се съобразя, имайки предвид кариерата си.
ПРОЛОГ
Еритрея
26 април, 1993 г.
Майор Ейтан Екщайн се молеше куршумите да го убият още преди да е чул изстрелите.
Такива са законите на балистиката, особено сред открито водно пространство. Той се бореше с желанието си да погледне откъм кърмата на своя „Зодиак“ назад към чезнещата в нощта брегова ивица. Дори и така, на разстояние от половин километър, тежкият 7,62-милиметров куршум на снайперската пушка „Драгунов“ може да го достигне по-бързо от скоростта на звука и да прекъсне мечтите му доста преди умиращите му уши да чуят изстрела. И ако има късмет, фактически няма да усети…
— Няма нищо — тихичко се успокои той на иврит. — Никой не живее вечно.
Продължи да гребе. Първо с дясното, после с лявото весло. Гледаше как алуминиевите весла се врязват в неподвижната вода, трепкаща с перлите на зловещата луна. Ясното й кълбо не би трябвало да се вижда изобщо, скрито някъде зад облаците. Той наруга военните метеоролози и отново се опита да не мисли. За нищо. Не за дома си, не за съпругата, нито за сина си. „Няма бъдеще. Има само сега.“ Също както мигове преди парашутен скок, мислите са твоята съдба, а единственият ти съюзник са собствените ти инстинкти. Фантазиите носят страх, страхът нарушава концентрацията, а неспокойният ум може да реагира с част от секундата по-късно и тогава…
„Просто греби“ — заповяда онзи, другия Екщайн, хладнокръвният професионалист. А в същото време косъмчетата по тила му стояха щръкнали нагоре, като ръката на нацист по време на парад.
Възможността да бъде убит не винаги бе занимавала мислите на майора. Като млад парашутист, после офицер и накрая старши оперативен служител в отдела за специални операции на АМАН — военното разузнаване на Израел — той се хвърляше под огъня с идиотската небрежност на младостта, както повечето млади мъже, чиято плът още не е одраскана от хвърчащите оловни и медни куршуми. Но по-късно беше ранен. Лошо. Коляното още го болеше, а в паметта си пазеше неприятния спомен от ужасното събитие. Сега вече знаеше какво ще почувства и се опитваше да не показва, че трепери от страх пред подобна перспектива.
„Просто греби.“
Сивият, неосветен силует на ракетоносеца тип „Алия“ от израелските военноморски сили се поклащаше тромаво напред сред вълните. Двигателите му мълчаха и той ставаше все по-голям, но бавно. Много бавно. Екщайн се пребори с поредното си желание да се наведе и да гребе като луд. Защото подопечните му бяха се сгушили зад неговия гръб в гумения зодиак и наблюдаваха много внимателно своя пастир. Усещаше техните погледи и затова остана на колене и с изправен гръб.