Изчака още минута, докато вятърът изсуши кожата и отнесе миризмата на тялото му. После облече ризата си, втвърдена от солта на потта му, но вече изсъхнала. Прибра уреда за нощно виждане, взе узито на Бернд и се върна към първата колиба при Дюбе.
Белгиецът не спеше. Екщайн го намери седнал в ъгъла на каменната колиба, поставил автомата в скута си и изпънал крака. Нямаше достатъчно патрони за леката картечница, за да си струва да я носи, и затова я беше оставил в крепостта. Звездите блестяха през покрива на колибата и осветяваха купчина от пет празни кутийки бира, която за Дюбе явно беше също толкова важна, колкото куршумите. Наемникът отпиваше от шестата и наблюдаваше Екщайн. Накрая явно реши, че тази нощ израелецът не представлява заплаха, и вдигна поглед към звездите.
— Отивам при дяволите, Хартстоун — каза той.
Ейтан помисли, че белгиецът има предвид умората и много алкохол, които е изпил.
— Откажи се от бирата — предложи той, докато си взимаше една от неотворените кутийки и се приближи до отсрещната стена, където да седне и да подпре гръб. Бирата беше топла като урина, но все пак течност.
Дюбе изсумтя.
— Тази ли? — Той се намръщи към кутийката в ръката си и я стисна. Алуминиевото фолио изпука под мазолестите му пръсти. — Глупости. Мога да изпия стотина и пак да се чувствам като младеж.
— Сигурно. — Екщайн отпи, мислейки си колко слаб пияч е той самият. След две бири обикновено беше готов за сън.
Дюбе хвърли кутийката и вдигна автомата от скута си. Екщайн инстинктивно се вцепени, пръстите му посегнаха към узито до бедрото му, но белгиецът извади пълнителя и започна да почиства автомата. Очите му бяха зачервени, но гледаха внимателно през пробития отвор в стената на колибата, докато ръцете му продължаваха самостоятелно работата си.
— Не, говоря ти за ада — каза той. — С огъня и как се викаше?
— Сяра?
— Аха.
Дюбе извади кърпа с камуфлажна щампа от джоба си, разтвори я и постла върху пръстения под. Подреди отгоре й частите на автомата.
— Ти вярваш ли в ада, Хартстоун?
— Аз ли?
— Да, всички вие. Евреите.
Екщайн извади цигари и предложи на Дюбе, който погледна пакета и изръмжа. Екщайн си запали.
— Всъщност не — сви рамене той. — Не вярваме в адския огън, проклятието и всичко останало. Старият завет казва, че ще бъдем наградени или наказани тук, на земята. Там няма нищо определено за живота след смъртта.
Дюбе кимна, измъкна отнякъде малка отвертка и парче трико. Уви върха на отвертката с плата и започна да почиства оръжието.
— Аз убих един свещеник — каза той.
Екщайн спря да пуши и отпусна ръката с цигарата над скута си. Ето какво било. Това е ракът, разяждащ душата на този човек. Вярно, че е бил и раняван. Екщайн беше виждал белезите му, когато копаеше гроба на Ники, съблечен до кръста. Беше виждал белгиеца и да гълта таблетки против киселини като бонбони. Но явно те не бяха лекарството, което да облекчи вътрешната му болка. Някъде в душата си той е религиозен човек и грехът го разяжда.
— Беше в Ангола — продължи Дюбе. — Преди десет години. Работех за онези южноафрикански копелета.
Значи не е обикновен расист. Мразеше всички, но обикновено фокусираше омразата си върху негрите, за да оправдае постъпките си.
— Казаха, че бил терорист. Обаче не беше. Когато идваха при него, той им даваше храна и вода, особено когато бяха ранени или бягаха от нас. А ние бяхме разярени. Нали знаеш, гониш ги седмици наред из гадните храсталаци… После успяваш да свалиш някое животно, а някакъв откачен го открива, преди да си го довършил, превързва го и го освобождава. Разбираш ли?
Екщайн не отговори. Дюбе изсипа патроните от пълнителя и започна да бърше всеки поотделно.
— Аз поисках да го извърша. Отчето имаше малка енория и бяла къщичка там. Караше черно рено. Беше много трудно да стигнеш до него. Винаги го пазеха. Но аз бях добър. Три часа пълзях към къщата, поставих взрив под колата, свързах го със стартера. Проста работа.
Екщайн трепна от огънчето на цигарата, което беше стигнало до пръстите му. Дюбе като че не забеляза.
— Наблюдавахме от храстите. С бинокли. Беше на другата сутрин. Бях щастлив, когато го видях да излиза. После от къщата излезе жена. Черна. С дете. Всички се качиха в колата.