„Абсурдна професия — реши той, докато колата му тръгваше с бучене. — Най-добрите ти приятели се правят, че изобщо не те виждат, когато сте на публично място, сякаш някога си ги съблазнил да участват в пиянска оргия, която предпочитат да забравят…“
Цялата група трябваше да се събере в Загреб през тази нощ, което в навечерието на подобна мисия е все едно колата ти да се повреди на магистрала, докато жена ти ражда на не повече от стотина километра оттам. Но Баум и Екщайн не можеха да продължат, докато не получат последни сведения и сигнал „свободно“ от местния агент, работещ в Сараево.
Наричаха го Йохан, но само Бени Баум знаеше истинското му име. Беше възрастен евреин, работил в Берлин за британските тайни служби по време на Втората световна война, после емигрирал в Палестина и продължил да упражнява професията си в служба на тогавашната „Хагана“, предшественик на израелската армия. Йохан беше интересен характер от онзи период, когато е работел против бившите си работодатели и създавал големи неприятности на британското разузнаване преди създаването на държавата Израел.
В края на 60-те години той официално се пенсионирал от служба в израелската армия, но се преместил отново в Европа по молба на АМАН и изпълняваше някои задачи, за които беше много подходящ с европейския си произход. Той приемаше Бени Баум за свой личен „ръководител“ и полковникът се беше срещал със стария си приятел в Мюнхен само преди два месеца.
— Искаме да отидеш в Сараево — беше прошепнал Баум, докато двамата възрастни шпиони се разхождаха по заледения Щахус.
— Защо? — попита на немски Йохан. — Мислех, че ме харесваш.
— Така си е — ухили му се Бени. — Но знаеш как става. Щом вече не можеш да го вдигаш, ставаш излишен в известен смисъл.
— По този признак половината от хората в генералния щаб би трябвало да бъдат застреляни.
Двамата мъже се посмяха, а после Бени отново заговори за работа.
— Прехванахме някакви ирански съобщения. Те вкарват контрабандно оръжие за мюсюлманите в Сараево.
— Ами че нещастните копелета все пак заслужават някаква помощ…
— Да, ама и ти познаваш действията на Техеран. Никога не дават, без да получават. Целта им е да завербуват нови фанатици. Ще ги обучат в Босна, а когато всичко там приключи, те ще се появят на северната ни граница. Затова не трябва да ги изпускаме от око.
— Добре. Ще отида. Обаче това ще ти излезе скъпичко.
— Става. Ще кажа на Бен-Цион.
— Мамка му. Щом като зависи от него, ще имам късмет, ако получа пари поне за такси.
И така Йохан замина за Сараево под прикритието на работник по подпомагане на бежанците и вече беше събрал сериозни разузнавателни данни в подкрепа на версията на Йерусалим. Само преди три дни той получи кратко съобщение от Бени Баум с инструкции да наблюдава движението на Ники Хашек, а после да се придвижи до Загреб и да докладва.
Серж, Жерар и Франси имаха предварителни резервации в различни хотели на града, направени от Мак Маркъс. Екщайн и Баум нямаше да могат да ги намерят на този етап. Това беше направено с предпазна цел. „Щом не знам, не мога да навредя.“ Ако страховете на Очко се потвърдяха и майорът и полковникът попаднат в засада в града, те просто няма да се появят при следващия етап на мисията, а оживелите ще се оттеглят у дома.
Подобни събития са се случвали неведнъж в историята на израелското разузнаване, за което сочат надписите под някои имена във военния мемориал: „Изчезнал на бойното поле.“
Двамата офицери се настаниха в интер-хотела на улица „Мирамарска“, но по различно време, в различни стаи и на различни етажи. В шест часа вечерта Екщайн се качи със стария раздрънкан асансьор към третия етаж, където зарови в пръстта на саксията на повяхналото цвете торбичката си с лулата и „филтрите“. По-добре да рискува някой да ги изкопае оттам, отколкото да ги открият при обиск в стаята му. На стената зад растението той откри изписана с тебешир мъничка цифра „7“. Изтри я с ръка и се върна в стаята си.
В седем часа хърватската нощ беше черна и леденостудена. Екщайн излезе от хотела, опакован с дълги долни гащи под джинсите, дебел вълнен пуловер и коженото си яке. Ръкавиците му бяха с дебела подплата и двойна кожа при кокалчетата, за да може при нужда да удари, без да се притеснява, че ще си счупи пръст.
Среща с агент в нощ като тази в чужд град е нещо, което предизвиква язви и ранно пенсиониране. Дори и човекът да е ветеран, когото познаваш от дълги години, нищо не е сигурно, докато не се прибереш жив. Винаги е възможно той да е бил хванат и завербуван от врага. А и е твърде вероятно да е проследен. В този бизнес човек преосмисля приятелствата си ежедневно.