Брогаци широко отвори очи.
— Не твърдя, че го носите умишлено — продължи Латерно. — Най-вероятно някой любопитен, ръководен от неизвестни за мен подбуди, се е погрижил да носите у себе си такъв миниатюрен осведомител. И не зная още кой е по-важен за него — вие или аз.
Брогаци се озърна, порови в джобовете си. Латерно го гледаше едва ли не съчувствено.
— Това може да бъде копчето в маншета, закопчалката на каишката на часовника.
— Момент — Брогаци измъкна от джоба си пръстенче. — Преди месец го подарих на момичето, с което… бях сгоден. А днес го намерих в пощенската кутия. Не разбирам защо го е върнала… — смутено каза той.
Латерно повъртя пръстенчето между пръстите си.
— Наистина — измърмори той. — Това следваше да се очаква. Да го обезвредим ли? Не се вълнувайте, магнитното поле ще извади от строя само пълнежа. — Той излезе от стаята, без да дочака позволение. След няколко минути отново седеше в креслото си и посръбваше чай. — Както виждате, нежеланите слушатели обезвреждаме бързо и безболезнено. Естествено вашата избраница няма нищо общо с това. Имаме работа с намеса на странична особа. По-точно — имахме.
За известно време в стаята се възцари мълчание. Но ето Брогаци се върна към прекъснатия разговор.
— Като говорех за опасност от подслушване, имах най-вече предвид тези от военното министерство. „Хомофилът“, ако бъде използуван в съответствие с указанията ми, ще бъде за тях трън в очите, дори бих казал: чисто и просто сегашната им работа ще стане излишна. С други думи, военното министерство ще престане да съществува, тъй като ще отпадне необходимостта от него — ако изобщо някога е съществувала такава необходимост.
Латерно се помръдна, но не произнесе нито дума. Съсредоточено слушаше.
— Идеята на „Хомофила“ е проста — продължи Брогаци. — Дори минимална доза от това средство е достатъчна, за да създаде в психиката на човека постоянна блокада срещу агресивността. Агресивността е атавистичен белег, наследен от прадедите. Трябва веднага да призная, че на опитите ми повлия до голяма степен книгата „Очерци по етология“, която, честно казано, четох съвсем не доброволно — готвя се за приемни изпити в института. Описаният в книгата механизъм на действие на вътрешновидовата агресивност ми се стори особено интересен. Природата е надарила животните с агресивност главно за да осигури размножаването само на най-силните, най-развитите и по-добре приспособили се индивиди, а пък слабите обрекла на самота и покорност.
Но не бива да се мисли, че по такъв начин те са лишени от правото на живот, тъй като едновременно с вътрешновидовата агресивност природата е снабдила животните с инстинкти, в определени случаи премахващи тази агресивност. То се знае, вътрешновидовата агресивност, както и потискащите я инстинкти са значително по-слабо развити при животните, които са миролюбиви по природа, отколкото при хищниците. И тъкмо между първите, ако бъдат поставени при аномални условия, възникват битки, завършващи обикновено със смъртта на един от противниците, защото на изкуствено предизвиканата агресивност почти не влияе слабият сдържащ инстинкт, характерен за подобен тип животни. За щастие подобно нещо се случва изключително в опитните станции. При хищниците нещата стоят другояче. Лесно е да се предскаже съдбата на животните, да кажем от семейство котки, ако неочаквано бъдат лишени от възпиращия механизъм. Попитайте който и да е човек, отглеждал лисици, белки или нутрии, как ще реагира една майка, която кърми малките си, ако нещо я изплаши силно, а посочените възпиращи механизми не задействуват. Веднъж във фермата на бащата на мой приятел близо до постройките падна гръм и четири лисици от страх изядоха потомството си. Ето защо природата специално се е погрижила да снабди животните, въоръжени със зъби и нокти, с мощен сдържащ инстинкт.
Латерно, без да сваля поглед от Брогаци, остави празната си чаша.
— Включването на сдържащия механизъм при различните животни се извършва различно. Да вземем например кучетата. Да предположим, че се срещнат двама съперника. Естествено между тях ще се разгори битка. В началото всеки проучва силите и възможностите на съперника си: зъби се, наежва козината на врата си и чак след това, с възбуждането на агресивността, преминава в настъпление. По принцип още след първите ухапвания противниците знаят кой от тях ще победи в края на краищата. Затова по-слабият има време да отстъпи. Ако не беше сдържащият инстинкт, съдбата му щеше да бъде решена, но на помощ му идва предвидливата природа. В стремежа си да избегне смъртоносните ухапвания той извършва ритуално движение, предизвикващо у противника спиране на агресивността. В дадения случай по-слабото куче подлага под зъбите на по-силния съперник най-уязвимата част от тялото си — шията. Това е толкова силен възпиращ фактор, че нападателят спира като закован и докато пред него се намира молещият пощада противник, той е безсилен. Най-многото, на което е способен, е да излее злобата си на най-близкото парче дърво. Обаче не винаги става така…