22; устремени в небесата скални цилиндри, поставени сякаш от великани от друга планета; непроходими джунгли, обитавани от древни племена, които още не познават металите. Всичко това е изсипано с пълни шепи по тези магически места. На Майкъл бе възложена част от внушителен проект, свързан с построяването на един от най-големите язовири в света насред зелена и заплетена територия от влечуги, пот и престъпност. Мъжете се настаняваха във временни лагери и оставяха семействата си в съседни градове; ала възможности да намеря работа в онзи район и да осигурим образование на децата в добри колежи липсваха, така че ние останахме в столицата, а Майкъл идваше да ни види на всеки шест-седем седмици. Живеехме в апартамент в най-шумния и гъстонаселен район на града; за децата, свикнали да ходят пеш на училище, да карат колело, да играят на двора и да ходят на гости у Грани, това беше истински ад — не можеха да излизат сами заради движението и насилието по улиците, скучаеха затворени между четири стени пред телевизора и ме умоляваха всеки ден да се върнем в Чили. Не им помогнах да понесат по-леко мъката от онези първи години, точно обратното — лошото ми настроение наелектризираше въздуха, който дишахме. Не можах да намеря никаква работа, съответстваща на уменията ми, натрупаният опит се оказа безполезен, вратите пред мен си оставаха затворени. Изпратих стотици молби, отзовах се на безброй обяви от вестниците и изписах купища формуляри, ала никой не ми отговори, всичко увисваше във въздуха в очакване на отговор, който така и не пристигаше. Не се досещах, че тук думичката „не“ е признак на лошо възпитание. Кажеха ли ми да се обадя на другия ден, надеждите ми се възвръщаха и аз не разбирах, че отлагането представлява любезен отказ. От малката известност, на която се бях радвала в Чили покрай телевизията и феминистките ми репортажи, преминах към анонимността и ежедневното унижение, на което се излагаха хората, търсещи работа. Благодарение на приятел чилиец успях да пробия с хумористична колона веднъж седмично в един вестник и в продължение на дълги години поддържах това занимание, за да имам пространство в пресата; правех го по-скоро от любов към изкуството, защото хонорарът беше, колкото да си платя таксито, за да занеса материала в редакцията. Направих няколко превода, телевизионни сценарии и дори написах театрална пиеса — за някои от тези неща ми платиха скъпо и прескъпо, а после те не видяха бял свят; други влязоха в употреба, ала не получих нищичко за тях. Два етажа над нас чичо Рамон всеки ден си слагаше някой от посланическите костюми и излизаше също да търси работа, но за разлика от мен, никога не се оплакваше. Неговото падение беше по-катастрофално от моето, защото се беше сгромолясал от по-високо, беше с двайсет и пет години по-възрастен и чувството за достойнство сигурно му тежеше двойно повече; при все това никога не го видях потиснат. В събота и неделя организирах с децата експедиции до плажа — истинско сафари, което чичо Рамон посрещаше с решителност на волана: облян в пот, с карибска музика по радиото със запас от вицове и ожесточено чешещ ухапванията от комари, не спираше да ни напомня, че сме несметно богати; най-сетне пристигахме и се потапяхме в хладкото тюркоазено море редом със стотици други хора, също осенени от мисълта да отидат на плаж. Понякога, през някоя благословена сряда отскачах до брега и тогава можех да се насладя на чистия и безлюден плаж, ала тези самотни екскурзии бяха доста рисковани. В онези времена на самота и безпомощност се нуждаех повече от всякога от контакта с природата, от горския покой, от тишината в планината и от шума на морето; ала жените не можеха да ходят сами дори на кино, та какво остава до някоя усамотена местност, където можеше да ги застигне всякакво злочестие. Чувствах се като затворничка в апартамента и в собствената си кожа, също както и моите деца, но поне бяхме в безопасност от жестокостите на диктатурата, приютени в обширните пространства на Венецуела. Бях намерила сигурно място, където да изсипя шепата пръст от моята градина и да засадя незабравки, но все още не знаех това.
вернуться
Наименование на малко дърво, което расте във влажни райони и образува труднопроходими джунгли. Използва се за огрев. — Б.пр.