Благодарение на споменатата диета и на други спестявания, ни останаха пари, за да обиколим Европа от Андалусия до Осло в един раздрънкан фолксваген, превърнат в нещо като циганска товарна каруца, който се друсаше по пътя, давейки се, с планина от багаж на покрива. Служи ни вярно като едногърба камила до края на пътешествието и когато дойде време да го зарежем, беше в толкова лошо състояние, че трябваше да платим, за да го отнесат в гробище за старо желязо. Месеци наред живяхме в палатка, ти мислеше, че това е единственият начин за съществуване, Паула, и когато влизахме в някоя солидна сграда, питаше учудена как се сгъват стените, за да се натовари в колата. Обходихме неизброими замъци, катедрали и музеи, носейки те в носилка на гърба и хранейки те с кока-кола и банани; нямаше си играчки, но се забавляваше, подражавайки на екскурзоводите по музеите; на три години правеше разлика между римски и ренесансови стенописи. В паметта ми се смесваха развалини, площади и дворци от всички тези градове, не си спомням добре дали съм била във Флоренция, или съм я виждала на пощенска картичка, дали съм присъствала на бой с бикове, или пък е било конно надбягване; не мога да направя разлика между Коста Асул и Коста Брава14, а в паниката покрай изгнаничеството изгубих снимките, доказващи моето преминаване по тези места, така че това късче от миналото ми може и да е било само сън, както толкова други, които изкривяват действителността. Част от объркването се дължи на втората ми бременност, настъпила в неподходящ момент, защото друсането на таратайката и усилията по разпъването и прибирането на палатката, и готвенето на четири крака ме разболяха. Николас беше заченат в спален чувал през първите дни на студена пролет, вероятно в Булонския лес, на трийсет метра от хомосексуалисти, облечени като невръстни девойчета, които проституираха за десет долара, и на няколко крачки от палатка, откъдето идваше пушек от марихуана и оглушителен джаз. При подобни обстоятелства това дете трябваше да се пръкне необуздан авантюрист, но той излезе кротък човек, от тези, дето вдъхват доверие от пръв поглед; още от утробата се нагаждаше според обстоятелствата, без да роптае, беше част от тъканта на собственото ми тяло, какъвто в известен смисъл е и досега; така или иначе и най-добрата бременност си остава ужасна инвазия, амеба, нарастваща вътре в теб, преминавайки през различни еволюционни стадии — риба, хлебарка, динозавър, маймуна, — докато накрая приеме човешки вид. По време на това изнурително обикаляне из Европа, Николас остана сгушен вътре в мен, съвсем спокоен, ала при все това присъствието му терзаеше мислите ми. Изгубих интерес към останките от отминали цивилизации, отегчавах се в музеите, прилошаваше ми в колата каруца и почти не можех да се храня. Предполагам, че затова не си спомням подробности от пътешествието.