Ние чилийците изпитвахме гордост от факта, че държавните ни ръководители се движеха без телохранители и че дворът на Ла Монеда16 е общодостъпна улица, но при Салвадор Алиенде на всичко това бе сложено край — омразата се изостряше и животът му беше в опасност. Неприятелите му трупаха материал, за да го атакуват. Социалистическият президент се движеше с двайсет въоръжени мъже в ескорт от сини коли, които не носеха отличителни знаци и бяха еднакви, за да не се знае в коя точно е той. Дотогава президентите бяха живели в собствените си домове, ала домът на Алиенде беше малък и неподходящ за ранга му. Сред врява от долнопробни критики, правителството купи малък палат за резиденция на президента в представителен квартал и семейството му се пренесе там с керамичните предмети от предколумбовата епоха, с картините, събирани в продължение на години, с произведения на изкуството, подарени от самите творци, с първи издания на книги с посвещения от авторите и със снимките, които бяха запечатали значими моменти от политическата кариера на Алиенде. В новата резиденция имах щастието да присъствам на различни събирания, където единствена тема за разговор неизменно беше политиката. Когато родителите ми си идваха от Аржентина, президентът ни канеше в къща извън града, кацнала на хълмовете край столицата, където обикновено прекарваше съботите и неделите. След обяда гледахме абсурдни каубойски филми, с които той релаксираше. В спални с изглед към двора бяха настанени телохранители доброволци, които Алиенде наричаше група близки приятели, а опозицията окачествяваше като партизани терористи и убийци. Те непрестанно обикаляха нащрек, въоръжени и готови да го защитят със собствените си тела. В един такъв ден сред полето Алиенде реши да ни учи да стреляме в цел с пушка, подарена му от Фидел Кастро, същата, която намериха до трупа му в деня на военния преврат. Аз, която никога не бях докосвала оръжие и бях възпитана с убеждението на Тата, че огнестрелните оръжия се зареждат от самия дявол, хванах пушката като чадър, непохватно я раздвижих и без да се целя, я насочих към главата му; в миг като по чудо изникна един от охранителите, хвърли се отгоре ми и се търкулнахме на земята. Това е един от малкото ми спомени за Алиенде от тригодишното управление на неговото правителство. Виждах го по-малко отпреди, не се намесвах в политиката и продължих да работя в издателството, което той считаше за свой най-голям враг, без да разбирам какво точно се случва в страната.
Кой беше Салвадор Алиенде? Не зная и би било пресилено от моя страна да правя опит да го описвам; необходими са томове, за да се даде представа за сложната му личност, за трудното управление и за историческата роля, която изпълняваше. В продължение на години го бях възприемала като един от многото чичовци в многолюдното семейство и единствен представител на баща ми; едва след смъртта му, когато трябваше да напусна Чили, аз осъзнах легендарния му ръст. В личния си живот беше добър приятел на своите приятели, лоялен до безразсъдство, не можеше да си представи измяната и му беше трудно да повярва, когато беше предаден. Спомням си бързината, с която отговаряше на въпросите, и неговото чувство за хумор. Беше претърпял поражение в няколко избори и беше още млад, когато една журналистка го попита какво би искал да види написано в епитаф за него и той мигновено отвърна: „Тук почива бъдещият президент на Чили.“ Струва ми се, че най-забележителните му черти бяха принципност, интуиция, храброст и магнетизъм; подчиняваше се на предчувствията си, които рядко го мамеха, не трепваше пред риска и беше способен да заплени както масите, така и отделни хора. Говореше се, че е в състояние да обърне каквато и да било ситуация в своя полза, и затова в деня на военния преврат генералите не се изправиха лице в лице с него и предпочетоха да разговарят по телефона или чрез вестители. Пое длъжността президент с такова достойнство, че изглеждаше самоуверен; жестикулираше показно като истински трибун и пристъпваше по особен начин — изправен, с изпъчени напред гърди и почти на пръсти — като петел за борба. Нощем спеше малко, само три-четири часа и обикновено посрещаше зората, четейки или играейки шах с най-верните си приятели; отпускаше се да поспи за няколко минути, най-вече в автомобила, и се събуждаше бодър. Беше човек с изискани вкусове, обичаше расовите породи кучета, произведенията на изкуството, елегантните дрехи и силните жени. Грижеше се много за здравето си и беше предпазлив с храната и алкохола. Враговете му го обвиняваха в разпуснатост и водеха грижливо сметка на буржоазните му вкусове, влюбванията, велурените сака и копринени вратовръзки. Половината население се страхуваше да не доведе страната до комунистическа диктатура и си постави за цел да му попречи на всяка цена, а другата половина поздравяваше социалистическия експеримент със стенописи с цветя и гълъби.