Във всеки случай не беше сън, в това бях абсолютно сигурен. Хрумнаха ми няколко „научни“ обяснения на този феномен, примерно, че паякът е напълнен с някакъв лек газ, че тялото му съдържа желязо и виси в дадено нехомогенно магнитно поле и други такива глупости. Не вярвах да е халюцинация, но въпреки това изпробвах нещо, за което бях чел някъде. Притиснах леко с показалец лявата очна ябълка, по-точно левия горен клепач. Тъй като не само стаята, но и паякът се удвои, стана ясно, че не е сетивна измама. Спрях дотук, защото ако се прекали, подобни мисли не водят до нищо друго, освен до онова помещение с мека тапицерия и без брави на вратите.
Започна да ми става тягостно; не че се страхувах — та кой може да се уплаши наистина от половинсантиметров паяк, — но тук явно нещо не беше наред.
Тогава в съзнанието ми проблесна думата „флуктуация“ и се учудих защо веднага не се бях сетил за това обяснение. В часовете по физика всеки е чувал нещо за Брауновото движение, за онова микроскопично, хаотично движение на молекулите. Теоретично погледнато, в тялото на паяка можеха да се удрят повече въздушни молекули отдолу, отколкото отгоре, и по този начин да го поддържат в неподвижно положение. Е, добре, но с явлението флуктуация трудно може да се обясни всичко, а работата е в това, че случайности от този род са толкова невероятни, че трябва да се разглеждат като напълно невъзможни. Ако бях опитал да изтълкувам загадъчното явление като флуктуация, бих могъл да повярвам и в съществуването на божествени или извънземни сили. Признавам, че през главата ми минаха някои мисли от този род. Иска ми се да знам как щяхте да се чувствувате вие в подобна ситуация…
Паякът сам прекъсна временно по-нататъшните ми размишления. Той се раздвижи и пробяга, да, пробяга почти половин метър във въздуха, докато пак стигна горе-долу там, където го бях видял първия път — над масата. Застана, увисна, затрептя — кажете го, както щете — във всеки случай след тази разходка не помръдна от мястото си. Станах, взех от шкафа една водна чаша, извадих от папката с кореспонденцията си пощенската картичка, която ми бе изпратила една позната от Полша с пожелания за весело прекарване на празниците по Петдесетница, качих се на масата и навлязох във втората фаза на експерименталните си изследвания.
Първо сложих картичката хоризонтално под паяка и рязко я дръпнах надолу. Ако в хипотезата за флуктуацията имаше наистина нещо вярно, образувалото се въздушно течение би трябвало поне сега да повлече насекомото надолу, но не стана така. После взех чашата, за да го уловя, в случай че падне, и съвсем внимателно го бутнах с единия край на картичката. Но то не падна в чашата, а бързо се придвижи половин метър нагоре и отново се закова на същото място. Този път видях съвсем точно как стана: като че ли вървеше по някаква невидима стена, само дето беше не само невидима, а и неосезаема, с други думи, осмокракото се разхождаше насам-натам по несъществуваща стена. Не че това осветли загадката, но поне можеше да доведе до някакво обяснение. Хрумна ми един подходящ цитат от „Хамлет“, но както вече казах, още в началото бях изключил възможността за евентуални халюцинации или нещо още по-лошо.
Сега паякът седеше почти под тавана, а той съвсем не е нисък. Стъпил на масата, успях да го докосна с картичката и насекомото се придвижи надолу. След това го побутнах отстрани, то бързо пое в хоризонтална посока и спря отново над кушетката. Общо взето, този паяк изглеждаше малко флегматичен.
Сега като че ли е крайно време да опиша стаята си. И така, като се влезе от коридора, насреща са прозорците. До стената вдясно е кушетката, разположена с горния си край към прозорците, а вляво има голям шкаф, но в случая той не ни интересува. Успоредно на кушетката, горе-долу в средата на стаята, се намира масата, за която говорихме. Паякът бе спрял на някаква въображаема стена, успоредна на прозорците, която преминаваше през шкафа, масата и кушетката — бе застанал на обърнатата откъм прозорците й страна.