— Но не забравяй — напомни Клиф, — той мрази кучето повече, отколкото хората. Той иска да се добере до кучето и има нужните способности да го открие.
— Така предполагаме.
— А наистина ли ще може да понесе живота в планините? Искам да кажа, е, да, отчасти той е див, но и доста умен. Може би твърде умен, за да се задоволи с оскъдицата, която му предлага планинската пустош.
— Може би — каза Лем.
— Скоро ще го забележат отново или самият той ще стори нещо за да ни даде своите координати — предрече Клиф.
Така си говориха на 18 юни.
Но през следващите десет дни не откриха никаква следа от Чуждия, а за висшестоящите цената на операцията със сто души започна да губи основание. Накрая, на 29 юни, Лем трябваше да освободи морските пехотинци, поставени на негово разположение, и да ги върне обратно в базите им.
От ден на ден настроението на Клиф се повишаваше от липсата на новини и той започваше да вярва, че с Чуждия се е случило нещо, че е мъртъв и вече никога няма да чуят за него.
От ден на ден Лем ставаше все по-мрачен, убеден, че губи контрол върху положението и Чуждият ще се появи отново, но този път появяването му ще бъде страшно и няма да могат повече да крият неговото съществуване от обществеността. Провал.
Единственото успокоение беше, че звярът сега се намира в окръг Лос Анджелиз, извън района на Уолт Гейнз. Ако имаше още жертви, Уолт сигурно изобщо не би научил за тях и нямаше нужда отново да го убеждава да не се меси в случая.
Бе четвъртък, 15 юли, точно два месеца след бягството в Банодайн, почти месец след като туристите помислиха, че ги е тероризирало някое извънземно или по-малкият братовчед на Бигфут18, и Лем вече беше убеден в необходимостта скоро да реши каква нова работа да си търси. Никой не го беше обвинил за хода на нещата досега. Той носеше цялата отговорност, но не мислеше, че тя е по-тежка, отколкото при други големи разследвания. Всъщност някои от неговите началници приемаха липсата на новини по същия благоприятен начин като Клиф Соумз. Но имаше моменти на дълбок песимизъм, в които Лем виждаше себе си като униформено ченге, пазещо нощно време някой склад, разжалван от офицерско звание и с тенекиена значка на сержант.
Както седеше в креслото зад своето бюро и гледаше намръщен през прозореца към жълтата мараня на изгарящия летен ден, Лем каза на себе си:
— Майната му, научен съм как да се справям с престъпници, но хора. Защо, по дяволите, очакват от мене да надхитря някакъв оживял кошмар?
Някой почука и докато той се завърташе с креслото, вратата се отвори. Вътре нахлу Клиф Соумз, а в лицето му имаше възбуда и объркване.
— Чуждия — изрече той. — Хванахме нова диря… но двама души са мъртви.
Хеликоптерът на НУС, с който летеше Лем, бе управляван от пилот, научил от войната във Виетнам преди двадесет години всичко необходимо за приземяване и излитане от неравен терен. Сега той поддържаше непрекъсната радиовръзка с помощниците на окръжния шериф от Ел Ей, които вече бяха на местопрестъплението, и същевременно без трудност успяваше да насочи машината към мястото на убийствата, като се ориентираше по местността. В един часа и няколко минути той приземи хеликоптера върху широко, пусто било, гледащо към каньона Боулдър в гората-национален парк Анджелиз, само на стотина ярда от мястото, където бяха открити телата.
Когато Лем и Клиф слязоха от вертолета и тръгнаха с бързи крачки по гребена на билото към скупчените полицаи и жители на горския район, усетиха полъх на топъл вятър. Той носеше аромата на изсъхнали храсти и бор. Малки туфи трева, чуплива и изгоряла от слънцето, бяха единствената растителност, успяла да впие корени в тази планинска земя. По горния край от стените на каньона, които се спускаха отляво и отдясно, растяха редки, ниски храсталаци и някои пустинни растения като мескит, а в по-ниската част на склоновете и в дъната на каньоните имаше дървета и по-дребна зелена растителност.
Бяха на по-малко от четири въздушни мили северно от град Сънланд, на четиринайсет — от Холивуд и на двайсет — от пренаселения център на огромния Лос Анджелиз, и все пак им се струваше, че се намират в центъра на хиляда мили пустиня, тревожно далеч от всякаква цивилизация. Помощниците на шерифа бяха паркирали своите автомобили с четири двигателни колела на един каменист планински път три-четвърти миля по-надолу — летейки насам, Лем ги видя от въздуха — и пеша, с помощта на местни жители планински водачи, пристигнали на мястото, където били открити телата. Сега над труповете стояха приведени четирима помощник-шерифи, двама от окръжната криминологична лаборатория, трима местни жители — и изражението по лицата на всички издаваше, че също се чувстват като запратени по чудо в някоя първобитна епоха.
18
Полумитичен снежен човек от вида на Йети, обитаващ горите по западния бряг на САЩ. — Б.пр.