— Какво, по дяволите, е ставало тука? — попита помощникът Бокнър, неспособен повече да крие любопитството си.
— Повярвайте ми — отвърна Лем, — добре ще е, ако не пожелавате да знаете.
— Какво е обитавало тази пещера? — попита пак Бокнър.
Лем само поклати глава. Бяха загинали още двама души, но поне съдбата се оказа по-благосклонна, че убийствата бяха станали в национален парк. Тази земя беше федерална, а това означаваше опростена процедура за прехвърляне на разследването в ръцете на НУС.
Клиф Соумз още въртеше в ръце късчето огледало и го гледаше замислено.
Оглеждайки за последен път мрачното помещение с каменни стени, Лем Джонсън обеща на себе си и на своя опасен противник: „Когато те намеря, няма да обмислям как да те оставя жив; никакви мрежи или приспивателни куршуми, както ще предпочетат разните учени и военни; вместо това ще те застрелям чисто и бързо, за да издъхнеш веднага.“
Това не само беше най-добрият и безопасен план. Така щяха да проявят своята милост и състрадание.
4
До първи август Нора беше продала всичките мебели и други вещи на леля Вайълет. Позвъни на някакъв човек, който се занимаваше с продажба на антиквариат и мебели втора употреба, той й предложи една цена за всичко и тя прие с радост. Вече в къщата нямаше нищо — освен сребърните и обикновени прибори и мебелите в спалнята, които тя сама бе избрала — затова стаите бяха оголени от стена до стена. Всичко изглеждаше изчистено, освежено, нямаше ги призраците на миналото. Бяха пропъдени старите зли духове и тя усещаше в себе си волята да промени всичко в празните помещения. Но вече не й се живееше там, затова намери агенция за недвижими имоти и обяви къщата за продажба.
Прости се и със старите си дрехи, и то с всичките, поднови изцяло гардероба си — широки панталони, поли блузи, джинси и рокли, каквито всяка жена носи. Наистина, понякога усещаше скрито подозрение към ярките цветове, но винаги устояваше на изкушението да облече нещо тъмно и отпуснато.
Тя все още нямаше смелостта да изложи за продан произведенията на своя художнически талант и така да провери дали той струва нещо. Травис от време на време й напомняше за това с намеци, които смяташе за тънки, но тя още не беше готова да сложи най-съкровените си преживявания върху наковалня, към която всеки може да замахне с чук. Може би скоро, но още не.
Случваше й се да гледа себе си в огледалото или да види своето отражение в блеснала на слънцето витрина и тогава разбираше, че наистина е красива. Може би не много, не изящна като някоя филмова звезда, но сравнително красива. Изглежда никак не можеше да свикне с тази нова оценка на външния си вид, поне не задълго, защото, минеха ли няколко дена, тя отново се учудваше от приятните черти на лицето си в огледалото.
В късния следобед на пети август тя и Травис седяха до кухненската маса, играеха „Скрабъл“19 и тя се чувстваше красива. Само преди минути, в банята, тя изпита поредното откровение, гледайки в огледалото, и всъщност този път хареса себе си повече от всякога. А сега, след като се върна обратно при игралната дъска, й беше леко и се чувстваше по-щастлива, отколкото можеше да си представи преди — и даже игрива. Започна да подрежда с пуловете безсмислени думи, а после, когато Травис изразяваше съмнение, че съществуват, разгорещено ги защитаваше.
— Тришап? — каза той и погледна намръщено към дъската. — Няма дума „тришап“.
— Това е триъгълната шапка, която носят дърварите — отговори тя лукаво.
19
Игра, при която от подреждането на пулове-букви върху разчертана повърхност трябва да се получат смислени думи. — Б.пр.