— Нора, погледни ме.
Канарата върху врата й сигурно тежеше стотици, хиляди фунтове.
— Нора?
Вече тежеше цял тон.
С големи усилия тя успя да повдигне глава. Погледна го. Неговите тъмнокафяви, почти черни очи, бяха топли, нежни и красиви. Обичаше ги. Обичаше изтънчената линия на неговия нос. Обичаше всичко в това слабо и аскетично лице.
— Трябваше аз да го кажа първи продължи той, — защото за мене е по-лесно, отколкото за тебе. Трябваше да ти го кажа още преди дни, преди седмици: за Бога, Нора, обичам те. Но не го направих, защото се страхувах. Всеки път, когато си позволя да обичам някого, аз го губя, но мисля, че сега няма да е така. Може би ти ще промениш моята съдба, тъй както аз помогнах да промениш твоята, и дано сега щастието е на наша страна.
Сърцето й биеше лудо. Едва поемаше дъх, но успя да каже:
— Обичам те.
— Ще се омъжиш ли за мен?
Тя се вкамени. Сама не знаеше какво очаква да се случи, но не и това. Просто да чуе как той казва, че я обича и някак тя да изрази същото чувство към него — й стигаше да бъде щастлива седмици, даже месеци. Очакваше, че ще й остане време да надникне във всяко ъгълче на тяхната любов, като че ли тя бе някаква огромна и тайнствена сграда, като новооткрита пирамида, която трябваше да бъде внимателно изучена и разгледана отвън, преди да се осмели и проникне в скритите вътрешни коридори.
— Ще се омъжиш ли за мен? — повтори той въпроса си.
Всичко ставаше бързо, безумно бързо, и както седеше на кухненския стол, тя почувства, че й се завива свят, сякаш седи в шеметна панаирна въртележка, а освен това изпитваше страх и искаше да го помоли някак да я забави, да му каже, че имат достатъчно време за обмисляне на следващата си стъпка преди да я направят, но за свое най-голямо учудване чу собствените си думи:
— Да. О, да.
Той пое двете й ръце.
Тогава тя заплака, но сълзите бяха от щастие.
Макар и унесен в книгата си, Айнщайн усещаше накъде вървят нещата. Приближи масата, подуши ги и двамата и се отри в краката им, като скимтеше радостно.
Травис каза:
— Следващата седмица?
— Да се оженим? Но нали трябва време за документите и всичко останало?
— Не и в Лас Вегас. Мога да се обадя предварително и да уредя нещата в някой параклис за женитби във Вегас. Отиваме там следващата седмица и сме женени.
Със сълзи в очите и усмивка на уста тя отговори:
— Добре.
— Страхотно — ухили се и Травис.
Айнщайн размахваше лудо опашка: Да, да, да, да, да.
5
В сряда, четвърти август, работейки по договор с фамилията Тетраня от Сан Франциско, Винс Наско очисти една дребна хлебарка20 на име Лу Пантанела. Хлебарката бе станала свидетел по обвинение и през септември трябваше да дава показания пред съда срещу членове на групировката Тетраня.
Джони Сантини-Телчето, компютърният агент на синдиката, беше използвал техническите си способности, за да проникне във федералните компютърни файлове и бе открил местонахождението на Пантанела. Хлебарката живееше под охраната на двама офицери от федералните служби в обезопасена къща в Редондо Бийч, южно от Ел Ей. Когато изиграеше свидетелската си роля, трябваше да му дадат нова самоличност и ново местожителство — в Кънектикът, но, естествено, той нямаше да доживее това.
Тъй като по всяка вероятност Винс трябваше да премахне поне единия от двамата офицери, за да се добере до Пантанела и заличаването на следите щеше да бъде доста трудно, Тетраня му предложиха твърде висока цена — 60 000 долара. Наистина, те нямаше как да знаят, че за Винс убиването на повече от един човек е само предимство — това правеше задачата му повече, а не по-малко, привлекателна.
Разузнаваше всички подробности около живота на Пантанела в продължение на цяла седмица, като всеки ден използуваше различно превозно средство, за да избегне евентуалното подозрение на неговите бодигардове. Те не пускаха хлебарката да излиза често от къщата, но изглежда бяха уверени повече, отколкото е нужно, в сигурността на скривалището, защото три-четири пъти на седмица му позволяваха да обядва навън в ранния следобед и го придружаваха до една малка италианска гостилница на четири пресечки от охраняваното жилище.
Бяха променили, доколкото е възможно, и външния вид на Пантанела. Преди той имаше гъста черна коса и то твърде дълга — до раменете. Сега тя беше късо подстригана и боядисана в светлокестеняво. Бяха го накарали да си обръсне и мустаците. Наднорменото му тегло беше шейсет фунта, но след два месеца усърдна работа на телохранителите бе свалил четиридесет. Въпреки всичко Винс веднага го позна.
В сряда, четвърти август, те заведоха Пантанела в гостилничката, както обикновено, в един часа следобед. В един и десет там влезе да обядва и Винс.