— Аз ги потвърдих — отвърна Лем и описа снимката, видяна в разрушената спалня.
Клиф въздъхна:
— Нагазваме дълбоко в лайната.
— До шия — съгласи се Лем.
11
Пристигнаха в Сан Франциско в шест, четвъртък сутринта и до шест и половина намериха подходящ мотел — ниска, широка сграда, която изглеждаше нова и чиста. Не приемаха домашни животни, но не беше трудно да вкарат незабелязано Айнщайн в стаята.
Въпреки че имаше известна вероятност да е издадена заповед за задържането на Травис, той се регистрира в мотела със своята лична карта. Нямаше друг избор, защото Нора не притежаваше нито кредитни карти, нито шофьорска книжка. В последно време служителите по рецепциите приемаха пари в брой на драго сърце, но само срещу карта — компютрите на съответната хотелска верига изискваха данни за гостите. Но все пак не им каза точния номер и марка на колата — паркира я далеч от рецепцията с цел да не разкрие тези подробности пред служителите на мотела.
Платиха само една стая и взеха Айнщайн при себе си; този път не бе нужно да остават сами, за да се любят. Травис беше изтощен и само целуна бързо Нора преди да заспи дълбоко. В съня си виждаше чудовища с жълти очи, разкривени глави и крокодилски уста, пълни със зъби на акула.
Събуди се след пет часа, в дванайсет и десет по обед.
Нора беше станала преди него, взела душ и отново бе облечена с единствените си дрехи. Влажната й коса се спускаше съблазнително върху раменете.
— Водата е много гореща и силна — каза тя.
— Същият съм и аз — отвърна той, прегърна я и я целуна.
— Тогава охлади се малко — рече тя и се отдръпна. — Малките уши ни слушат.
— Айнщайн ли? Че неговите уши са големи.
Намери кучето в банята, стъпило върху тоалетното шкафче и пиещо студена вода от мивката, която Нора бе напълнила за него.
— Знаеш ли, рошава муцуно, че за повечето домашни кучета тоалетната чиния е съвсем подходящо място за пиене на вода.
Айнщайн изсумтя към него, скочи на пода и изтича навън от банята.
Травис нямаше никакви уреди за бръснене, но реши, че еднодневната брада ще му придаде вида, нужен за това, което трябваше да направи тази вечер в квартала Тендърлоин23.
Напуснаха мотела и хапнаха в първия срещнат по пътя „Макдоналдс“. След обяда посетиха един местен клон на банката от Санта Барбара, която обслужваше чековата сметка на Травис. Използуваха неговата компютърна банкова карта, „Мастъркард“, две от картите му „Виза“ и чрез тях изтеглиха хиляда и четиристотин долара в брой. После отидоха в представителство на „Америкън Експрес“ и използваха един от чековете на Травис и неговата карта „Голд“, за да получат максимално допустимите петстотин в брой и още четири хиляди и петстотин в пътнически чекове. Заедно с две хиляди и стоте в брой и чекове, останали от сватбеното им пътешествие, сега имаха в себе си осем хиляди и петстотин долара.
През останалата част на следобеда и рано вечерта пазаруваха. С кредитни карти купиха цял комплект куфари и пътнически чанти и ги запълниха с достатъчно дрехи. Сдобиха се и с всички необходими тоалетни принадлежности и една електрическа самобръсначка за Травис.
Травис купи и игра „Скрабъл“, а Нора го попита:
— Ама ти наистина ли имаш настроение за такива игри?
— Не — отговори загадъчно той, като се наслаждаваше на нейното недоумение. — Ще ти обясня по-късно.
Половин час след залез, след като напълниха до горе огромния багажник на Мерцедеса, Травис подкара колата към самия Тендърлоин, частта на Сан Франциско под улица „О’Фаръл“, в триъгълника между „Маркет Стрийт“ и „Ван Нес Авеню“. Кварталът беше пълен със стриптийз барове, заведения с танцьорки без сутиени, вертепи със светещи реклами и съвсем голи момичета, приемни, в които мъжете плащаха за всяка минута с разсъблечена млада жена на своята маса и говореха за секс, но често не оставаха само с разговора.
Това откровено разложение потресе Нора, която вече се мислеше за доста опитна и познаваща живота. Тя не бе подготвена за помията на Тендърлоин. Гледаше с отворена уста неоновите светлини с крещящи цветове и форми, рекламиращи пийпшоу, женска борба, балет за травестити, турска баня за хомосексуални, къщи за масаж. Думите върху някои афиши пред най-долнопробните барове дори съвсем я объркаха и тя попита:
— Какво искат да кажат с тоя надпис: „Хвърли оченце в розово местенце“?
Докато се оглеждаше къде да паркира, Травис отговори:
— Това значи, че там момичетата танцуват съвсем голи и по време на танца разтварят устните си, за да се покажат съвсем докрай.
23