Заобиколи леглото и се наведе отстрани, лице в лице със заспалия. Свали със зъби ръкавицата от лявата си ръка. С дулото на пистолета, който беше в дясната, докосна момчето под брадичката.
Жертвата се събуди веднага.
Винс притисна яко челото на момчето с голата си длан и едновременно с това дръпна спусъка с другата ръка. Куршумът размаза всичко по пътя си от мекото подножие на брадичката през небцето до мозъка и уби момчето моментално.
С-с-с-снап.
Един мощен импулс жизнена енергия напусна мъртвото тяло и се вля във Винс. Беше толкова чиста и силна, че той изстена от удоволствие, като я усети да се надига в него.
Известно време продължи да стои наведен до леглото, защото не вярваше, че ще успее да контролира крайниците си. Извисен. Затаил дъх. После целуна мъртвото момче по устните и каза в тъмнината:
— Приемам. Благодаря ти. Приемам го.
Промъкна се с бърза и тиха котешка стъпка през къщата и скоро откри спалнята на родителите. Достатъчно светлина хвърляше зеленият циферблат на друг електронен часовник, а през отворената врата на банята мъждукаше нощна лампа. Доктор Хъдстън и жена му спяха. Уби първо нея — С-с-с-снап — без да събуди мъжа й. Тя спеше гола и след като прие нейната жертва, той постави глава върху голите й гърди и заслуша мълчанието на мъртвото сърце. Целуна я по зърната и измърмори:
— Благодаря.
Когато заобиколи леглото, включи лампата на нощното шкафче и събуди доктор Хъдстън, човекът отначало изглеждаше объркан. Докато не видя отворените, безжизнени очи на жена си. Тогава извика и понечи да улови Винс за ръката, но Винс заби два пъти приклада на оръжието в главата му.
Винс повлече изпадналия в несвяст Хъдстън, който също беше гол, към банята. Както и преди, намери лейкопласт, с който успя да завърже китките и глезените на доктора.
След това напълни ваната със студена вода и катурна Хъдстън в нея. Ледената баня съживи доктора.
Въпреки че беше гол и завързан, Хъдстън опита да се измъкне от студената вода и да се нахвърли върху Винс.
Винс го удари по лицето с пистолета и го бутна отново във ваната.
— Кой си ти? Какво искаш? — изпелтечи Хъдстън, когато главата му се подаде над водата.
— Убих жена ти и сина ти, а сега ще убия и тебе.
Очите на Хъдстън сякаш потънаха в размазаното му, мокро лице.
— Джийм? О, не Джийм, наистина не.
— Момчето ти е мъртво — настоя Винс. — Пръснах му мозъка.
Като чу за момчето, Хъдстън примря. Не заплака, нито започна да хленчи, в държанието му външно нямаше нищо драматично. Но очите му рязко, за един миг, загубиха всякакъв живот. Гледаше Винс, но у него нямаше вече нито страх, нито гняв.
Винс каза:
— Сега можеш да избираш между две неща — да умреш бързо и лесно, или да умреш мъчително. Кажи ми каквото искам да знам и ще ти позволя да умреш лесно, бързо и без болка. Но ако упорствуваш, ще го проточа пет или шест часа.
Доктор Хъдстън гледаше безмълвно. Върху лицето му беше останал само яркият цвят на струйките кръв — то беше побеляло, мокро и смъртно бледо като на същество, което винаги е плувало в най-непристъпните дълбини на океана.
Винс се надяваше, че онзи не е изпаднал в кататонично състояние.
— Това, което искам да знам, е какво общо имаш с Дейвис Уедърби и Елизабет Ярбек.
Хъдстън премигна, като не отделяше очи от Винс. Гласът му беше прегракнал и треперещ.
— Дейвис и Лиз? За какво става дума?
— Познаваш ли ги?
Хъдстън кимна.
— Откъде ги знаеш? Съученици ли сте? Или някога сте били съседи?
Поклащайки глава, Хъдстън отговори:
— Ние… ние работихме заедно в Банодайн.
— Какво е това Банодайн?
— Лабораториите на Банодайн.
— Къде са те?
— Тука, в окръг Ориндж — каза Хъдстън и даде някакъв адрес в град Ървин.
— С какво се занимавахте там?
— Научни изследвания. Но напуснах преди десет месеца. Уедърби и Ярбек още работят там, но не и аз.
— Какви научни изследвания? — продължи Винс.
Хъдстън се двоумеше.
Винс повтори:
— Бързо и безболезнено — или бавно и гадно?
Докторът му разказа за проучванията, които е правил в Банодайн. Проектът „Франсис“. Опитите. Кучетата.
Историята не беше за вярване. Винс накара Хъдстън да повтори някои подробности по три-четири пъти преди окончателно да се убеди, че всичко е истина.
Като се убеди, че е изстискал всичко от обречения мъж, Винс застреля Хъдстън в лицето бързо и безшумно — леката смърт, която бе обещал.
С-с-с-снап.
Вече в автомобила, по пътя през обгърнатите в тъмнината Лагуна Хилз, Винс обмисляше направената опасна стъпка. Обикновено той не знаеше нищо за своите мишени. Така беше най-безопасно и за него, и за работодателите му. По принцип не искаше да знае с какво горките хора си навличаха такава мъка, защото, ако знаеше, щеше да страда и той. Но сега случаят беше друг. Беше му платено да убие тримата доктори — и, както се оказа, не лекари, а учени — всичките — известни граждани, плюс всеки член на семействата им, изпречил се на пътя му. Изключително. В утрешните вестници нямаше да стигне мястото за новини. Ставаше нещо много голямо и с такова значение, че сега беше моментът да направи големия удар на живота си и да се сдобие с пари, които няма да може да преброи сам. Парите щяха да дойдат от продажбата на секретната информация, измъкната от Хъдстън… но първо трябваше да разбере кой ще иска да я купи. Знанието не беше само стока за продан, то беше и опасно. Заради оная ябълка изхвърлиха Адам и Ева от райските градини. Ако сегашните му работодатели — жената със сладострастния глас и другите в Ел Ей6 — някак научеха, че той е нарушил най-основното правило на своя бизнес, ако дочуеха, че е разпитвал една от жертвите си преди да я е очистил, щяха да сключат договор за убийството на Винс. Ловецът щеше да се превърне в плячка.