3
Само няколко часа дълбок сън, и Винсент Наско беше в първия сутрешен самолет на път за Акапулко, Мексико. Регистрира се в голям хотел на брега на залива — блестящ небостъргач, целия от стъкло, бетон и открити тераси — но без уют. След като обу бели проветряващи се обувки и бели памучни панталони и облече светлосиня риза, тръгна да търси доктор Лотън Хейнз.
Хейнз беше на почивка в Акапулко. Трябваше да е на трийсет и девет години. Висок пет фута и единайсет инча, тегло сто и шейсет фута7, с гъста тъмнокафява коса — съвсем като Ал Пачино, с изключение на червеното родилно петно колкото половиндоларова монета на челото си. Идваше в Акапулко поне два пъти в година, винаги отсядаше в елегантния хотел „Лас Брисас“ на носа в източния край на залива и обичаше често да се заседява в ресторанта до хотел „Калета“ — обичаше го заради леките момичета, които се подвизаваха там и заради гледката към Плая де Калета.
В дванайсет и двайсет по обяд Винс седеше в плетен стол от палмови нишки с удобни жълти и червени възглавнички на маса до прозореца в същия ресторант. Забеляза Хейнз още като влезе. Докторът също седеше до прозореца през три маси от Винс, полускрит от една палма в саксия. Хапваше скариди и пийваше мексиканско вино с една изумителна блондинка. Беше облечена с широки бели панталони, лека горна дреха на ярки райета и половината мъже в ресторанта я бяха зяпнали.
Ако питаха Винс, Хейнз приличаше повече на Дъстин Хофман, отколкото на Ал Пачино. Имаше острите черти на лицето на Дъстин Хофман, даже и носът му приличаше на неговия. Иначе отговаряше точно на описанието. Носеше розови памучни панталони, светложълта риза и бели сандали, които според Винс му придаваха прекалено курортен вид.
Винс привърши обяда си от супа „албондига“ рибни „енчиладас“ в зелен сос и мексиканско безалкохолно питие и плати сметката, точно когато Хейнз и блондинката си тръгваха.
Блондинката караше червено „Порше“. Винс ги следваше в един стар „Форд“ под наем, навъртял стотици хиляди мили, чийто двигател тракаше и гърмеше като цял оркестър от карибски ударни инструменти, а подът му вонеше на мухъл.
В „Лас Брисас“ блондинката остави Хейнз на паркинга, но не го пусна поне още пет минути, докато двамата си стискаха задниците и се целуваха страстно посред бял ден.
Винс беше слисан. Той очакваше Хейнз да има по-развито чувство за благоприличие. В края на краищата, този мъж имаше докторат. Ако образованите хора не крепят традициите на добро поведение, тогава кой? В университетите вече не учат ли маниери и етикет? Нищо чудно, че светът ставаше все по-груб и недодялан от година на година.
Блондинката си тръгна с „Порше“-то, а Хейнз излезе от паркинга с бял спортен „Мерцедес“ 560 SL. Той със сигурност не беше взет под наем и Винс се чудеше как докторът се е сдобил с него. Хейнз остави колата на съхранение при пиколото на друг хотел. Същото стори и Винс. Той последва доктора през фоайето, което ги изведе на плажа, а там се отдадоха на привидно безцелна разходка по брега. Но не след дълго Хейнз се намести до страхотно красиво мексиканско момиче с бикини на ресни. Имаше съвършено тяло, тъмна кожа и беше петнайсет години по-млада от доктора. Тя се печеше на слънцето в кресло, а очите й бяха затворени. Хейнз я изненада с една целувка по шията. Момичето очевидно го познаваше, защото се хвърли на врата му със смях.
Винс походи малко по плажа, върна се и седна зад Хейнз и мексиканката, като между тях останаха само двама души. Не се опасяваше, че Хейнз ще го забележи. Изглежда докторът нямаше зрение за друго, освен красиви женски тела. Освен това, въпреки ръста си, Винс умееше да се слива с околния фон. Над открития залив някакъв турист се носеше с парашут високо във въздуха зад моторницата, която го теглеше. Горещото слънце изливаше светлината си като безкраен дъжд от стари златни монети върху пясъка и морето.
След двайсет минути Хейнз целуна момичето по устните, после по извивката над гърдите и тръгна обратно по пътя, от който беше дошъл. Момичето се провикна:
— Довечера в шест!
Хейнз й отговори:
— Ще бъда там.
След това Хейнз и Винс направиха приятна разходка с коли. Отначало Винс мислеше, че пътуването на доктора има някаква цел, но след няколко мили изглеждаше, че просто летят за удоволствие по крайбрежния път и се наслаждават на пейзажа. Отминаха плажа Револкадеро и продължиха по-нататък Хейнз в белия си „Мерцедес“, а Винс, поддържащ нужната дистанция — в стария „Форд“.