Сега, обикаляйки тропическата гора около полянката, където лежеше Хейнз, Винс намери едно паднало дърво и успя да отчупи от него извито парче плътна кора, която щеше да му послужи като черпак. После намери едно затлачено от зелени водорасли поточе и напълни почти една кварта8 застояла вода в дървения съд. Течността изглеждаше гадно.
Един дявол знаеше какви тропически бактерии се въдят в нея. Но, разбира се, никакви зарази нямаха значение за Хейнз точно сега.
Винс хвърли първия черпак в лицето на Хейнз. След минута се върна с ново количество и принуди доктора да го изпие. След като много пъти плю, задавя се, мъчи се да затвори уста и повърна малко, съзнанието на Хейнз най-накрая се проясни достатъчно да схваща какво му говорят и да отговаря разбираемо.
Държейки в ръце кожената палка, Тазера и тирбушона, Винс обясни как ще използува всяко от тях, ако Хейнз се инати. Докторът — който обясни, че е специалист по мозъчна физиология и функционална анатомия — доказа, че е повече интелигентен, отколкото патриотично настроен и нетърпеливо разкри всички подробности на свръхсекретната отбранителна програма, за която работеше в Банодайн.
Когато Хейнз се закле, че е казал всичко, Винс приготви натриевия пентотал. Като всмукваше наркотика в спринцовката, попита за да продължи разговора:
— Докторе, каква е тая работа между тебе и жените?
Хейнз, проснат по гръб върху едрия мъх с ръце встрани, точно както Винс му беше наредил, не можа бързо да осъзнае смяната на темата. Мигаше объркан.
— Следя те от обяд и знам, че ги имаш три сигурни в Акапулко…
— Четири — каза Хейнз и въпреки ужаса, в лицето му видимо се появи гордост. — Мерцедесът, който карам, е собственост на Жизел — най-сладката малка…
— Значи използуваш колата на една жена, за да я мамиш с други три?
Хейнз кимна и се опита да се усмихне, но трепна от болката, която усмивката предизвика в разбития му нос.
— С дамите винаги… съм я карал така.
— За Бога! — Винс беше отвратен. — Не разбираш ли, че вече не живеем в шейсетте или седемдесетте години? Свободната любов отдавна е мъртва. Тя сега си има цена. Страшна цена. Не си ли чувал за херпес, СПИН, всичките тия гадости? — и като инжектира пентотала, продължи: — Ти трябва да си носител на всичките венерически заболявания, известни на човечеството.
Хейнз отпърво мигаше глупаво и изглеждаше объркан, а сетне пентотала го унесе. Под действието на наркотика той потвърди всичко, казано вече на Винс относно Банодайн и проекта „Франсис“.
Когато унесът на Хейнз премина, Винс се повесели малко, като насочваше Тазера към него докато батериите съвсем свършиха. Ученият се гърчеше и подритваше като полусмачкан воден бръмбар и риеше мъха с глезени, глава и ръце.
Когато не можеше да използува Тазера повече, Винс го би до нов припадък с кожената палка, сетне го уби, като заби тирбушона между две ребра и го криви, докато умъртви туптящото сърце.
С-с-с-с-нап.
През цялото време тропическата гора беше тиха като гробница, но Винс усещаше как го гледат хиляди очи, очите на диви същества. Той вярваше, че потайните наблюдатели одобряват стореното с Хейнз, защото начинът, по който ученият живееше, беше оскърбление за естествения ред на нещата, естествения закон, на който се подчиняват всички същества от джунглата.
Каза „благодаря“ и на Хейнз, но не целуна мъртвия мъж. Не го целуна по устата. Нито по челото. В жизнената енергия на Хейнз имаше сила и затова той я прие, но тялото и духът му бяха нечисти.
4
От парка Нора тръгна право към къщи. Тя не можеше вече да върне стремежа към приключения и свобода от сутринта и ранния следобед.
Затваряйки вратата след себе си, тя заключи бравата, после пусна глухите болтове и накрая сложи месинговата верига. Мина през стаите на първия етаж, като дръпна плътно завесите на всички прозорци да не би Артър Стрек да наднича вътре, ако е решил да броди наоколо. Но тъй като вътре стана непоносимо тъмно, тя запали всички лампи в стаите. Пусна кепенците в кухнята и провери ключалката на задната врата.
Мисълта за Стрек не само я измъчваше; в нея се загнезди усещането за нещо нечисто. Повече от всичко искаше да стои дълго под горещия душ.
Изведнъж усети слабост и треперене в нозете си и главата й внезапно се замая. Трябваше да хване здраво кухненската маса, за да запази равновесие. Тя знаеше, че ако тръгне нагоре по стълбите точно сега, ще падне, затова седна, постави ръце върху масата, опря глава в тях и зачака да се почувствува по-добре.