Като пусна указателя, Айнщайн скочи към камионетката, постави предните си лапи на вратата и погледна Травис през рамо. Излая.
— Искаш да намеря адреса на госпожица Девън в телефонния указател и после да отидем там. Нали така?
Едно джафкане.
— Съжалявам — каза Травис. — Знам, че ти хареса, но не съм тръгнал да си търся жена. Освен това тя не е моя тип. Вече ти казах това. Аз също не съм нейният тип. Всъщност имам усещането, че никой не може да бъде нейният тип.
Кучето излая.
— Не.
То пусна предните си лапи на земята, втурна се към Травис и отново го хвана за единия крачол на дънките.
— Няма да стане — настоя Травис, като се наведе и хвана Айнщайн за нашийника. — Няма смисъл да разкъсваш целия ми гардероб, тъй като няма да тръгна.
Айнщайн го пусна, освободи се от ръката му и хукна към дългата леха с ярки цветя, където започна бясно да рови земята, изхвърляйки смачкани цветя на алеята зад себе си.
— За Бога, сега какво те прихвана?
Кучето продължи да копае усърдно, като си проправяше път през лехата в различни посоки, с ясното намерение да я съсипе окончателно.
— Хей, спри веднага! — Травис тръгна бързо към ретривъра.
Айнщайн избяга в другия край на двора и започна да рие дупка в тревата.
Травис тръгна подир него.
Айнщайн пак избяга и се насочи към друг ъгъл на лехата, където продължи усърдно да изравя тревата, после се опита да минира по кучешки басейнчето за водопой на птиците и накрая се върна към малкото незасегнати цветя.
Неспособен да хване ретривъра, Травис спря, пое си дъх и изкрещя:
— Стига!
Айнщайн престана да ровичка цветята и вдигна глава, а от устата му висяха смачкани остатъци от коралово червени венчелистчета.
— Отиваме — каза Травис.
Айнщайн пусна цветовете и пристъпи от опустошената леха към пътечката — но много внимателно.
— Не те мамя — обеща Травис. — Щом наистина това има толкова голямо значение за тебе, ще отидем при тая жена. Но един Бог знае как ще обясня поведението си.
7
Носейки в една ръка подноса с вечерята, а в другата — бутилка „Евиън“, Нора премина по коридора на долния етаж, успокоена от светещите във всяка стая лампи. Когато стигна площадката на втория етаж, натисна с лакът ключа за осветлението на горния коридор. Трябваше да включи доста на брой електрически крушки в следващата поръчка за пазаруване, защото възнамеряваше да оставя всички лампи включени денонощно в обозримото бъдеще. Парите за това изобщо не й се свидеха. Все още под ободряващото въздействие на коняка, тя запя тихо на път към стаята си:
— Лунна река, широка повече от миля…9
Престъпи прага на стаята си. Вътре, на леглото, лежеше Стрек.
Той се ухили и каза:
— Здрасти, маце.
За миг тя помисли, че вижда привидение, но когато той проговори, разбра, че е истински, изпищя и подносът падна от ръката й, пръскайки плодове и сирене по пода.
— Боже, каква ужасна бъркотия направи — каза той, като се изправи и пусна крака от леглото. Още беше обут в спортните си гащета, дебелите чорапи и обувките за тичане, нищо друго. — Е, няма нужда да го чистиш сега. Първо имаме друга работа. От доста време те чакам да се качиш горе. Чакам те и си мисля за тебе… подготвям се за тебе… — той се изправи. — А сега е време да те науча на това, което никога не си учила.
Нора не можеше да помръдне. Дишането й беше спряло.
Сигурно е дошъл в къщата направо от парка, още преди нея. Отворил е някоя врата, но без да оставя следи от чупене и е чакал тука, в леглото, през цялото време докато тя си е пиела коняка в кухнята. Това изчакване в собствената й стая беше по-гадно от всичко сторено досега — да чака тук и да го гъделичка мисълта как тя идва, да примира от удоволствие, че тя трополи нещо долу в кухнята, без да подозира за неговото присъствие.
Като свършеше с нея, дали щеше да я убие?
Тя се обърна и побягна по горния коридор.
Когато постави ръка върху перилата на стълбите и започна да тича надолу, чу стъпките на Стрек зад себе си.
Втурна се надолу, като вземаше по две-три стъпала наведнъж, ужасена от мисълта, че може да изкълчи някой глезен и да падне и наистина недалеч от горната площадка коляното и се преви и тя се спъна, но успя да продължи и прескочи последните стъпала пред долния коридор.
Стрек я сграбчи изотзад, улавяйки плънката в раменете на роклята и я завъртя с лице срещу себе си.
8
Още когато Травис качваше бордюра пред къщата на рода Девън, Айнщайн се изправи на седалката, постави двете си лапи върху дръжката на вратата, натисна с цялата си тежест и я отвори. Ето ти нов трик. Той беше навън и хвърчеше към входната алея, а Травис не беше успял даже да изключи двигателя и да дръпне ръчната спирачка.