Тийл сви от главния по един черен път с разпилени тук-там отпадъци, водещ към новостроящия се квартал Бордо Ридж. В него имаше около четиридесет незавършени къщи, някои само с готови стени, а други — вече покрити с мазилка.
— Като погледнеш — каза Кен, — това е една от глупостите, по които хората адски си падат, ама аз така и не мога да разбера защо. Искам да кажа — що за тъпо име е „Бордо“, щом става дума за отдалечен застроен район в южна Калифорния? Да не искат да повярваме, че тука някой ден ще растат лозя? И на всичкото отгоре — „Ридж“14, а пък то е в равнината между хълмовете. Сигурно искат да кажат, че ще е спокойно място. Да, все още е. Обаче като издигнат още три хиляди къщи наоколо в следващите пет години?
Тийл се намеси:
— Прав си, но мене най ме учудва, че ги наричат хубави миниквартали. Майната му, какво значи миниквартал? Никой човек, ако е с всичкия си, няма да ги помисли за хубави квартали — може би освен руснаците, дето прекарват целия си живот по дванайсет в апартамент. Това са си извънградски къщи.
Навсякъде по улиците на Бордо Ридж бяха разпилени бетонни бордюри и водопроводни тръби, но тротоари още нямаше. Тийл караше бавно, за да не вдига много прах, но без особен успех. Двамата с Кен се оглеждаха наляво и надясно към скелетите на незавършените къщи, за да видят хлапетата, които щяха да получат наказание за лудориите си.
На запад, в самия край на град Йорба Линда и почти до границата на Бордо Ридж, имаше вече заселени завършени къщи. Техните обитатели се бяха обадили на полицията в Йорба Линда, че чуват писъци някъде от незавършените строежи. Но тази територия още не бе присъединена към града, затова с оплакването трябваше да се заемат служителите на шерифа.
На края на улицата заместниците видяха бял пикап, принадлежащ на компанията-собственик на Бордо — „Братя Тюлмън“. Беше паркиран до три почти завършени къщи, които явно щяха да служат за търговски мостри.
— Като че ли някой от шефовете им още е тука — каза Кен.
— Или може би нощният пазач е дошъл по-рано за дежурство — отговори Тийл.
Паркираха зад камиончето, слязоха от задушната и гореща патрулна кола, застанаха неподвижно и се ослушаха. Пълна тишина.
Кен се провикна:
— Хей! Има ли някой тука?
Ехото повтори няколко пъти вика му из пустия квартал.
Кен попита:
— Искаш ли да обиколим малко?
— Майната му, не ща — отвърна Тил. — Но щом си рекъл, да тръгваме.
Кен още не вярваше, че нещо лошо се е случило в Бордо Ридж. Може да са оставили пикапа тук в края на работния ден. Нали и без това оставяха различни инструменти и материали през нощта: върху дългата каросерия на голям камион се виждаха две рула кабели, имаше и един багер. Най-вероятно някакви хлапета бяха причинили обаждането.
Грабнаха две прожекторчета от колата, защото в недостроените сгради все още нямаше крушки или някакво вътрешно осветление, въпреки че до квартала беше прокарано електричество.
Повече по навик, отколкото от убеждение, че ще им трябва оръжие, Кен и Тийл закопчаха коланите с пистолети около кръстовете си и влязоха в най-близката структура с очертания на бъдеща къща. Не знаеха какво точно търсят, просто обикаляха поредното неприятно място, а в това се състоеше повечето работа на полицая.
За първи път от сутринта повя лек, непостоянен бриз и в откритите стаи на сградата като призраци се появиха малки вихрушки от прашни стърготини. На запад слънцето бързо залязваше и скелетата хвърляха по пода сенки като затворнически решетки. Последната дневна светлина, преминаваща от златно в кално-червено, придаваше на въздуха мек блясък като пред отворената врата на пещ. По бетонния под се търкаляха много гвоздеи, които блестяха на огнената светлина и звънтяха под нозете им.
— Ако трябваше да плащам сто и осемдесет хиляди сухо — каза Тийл, докато насочваше лъча на прожекторчето към тъмните ъгли, — щях да очаквам стаи малко по-големи от тези.
Вдишвайки дълбоко аромата на стърготини, Кен отговори:
— По дяволите, за такава сума ще искам стаи като самолетни хангари.
От задната страна на къщата те излязоха на малък, тесен двор и изключиха прожекторите. Голата, изсъхнала земя не беше подравнена. Навсякъде бяха разпилени строителни отпадъци: начупени летви, отломки от стар бетон, усукани купчини тел, гвоздеи, парчета пластмасови тръби с неподходяща дължина, керемиди от кедрово дърво, изхвърлени от майсторите, пластмасови чашки за газирани напитки, опаковки от големите хамбургери на „Макдоналдс“, празни кутийки от Кока-Кола и други боклуци с неопределим произход.