— А тази избра, защото килията прилича на твоята клетка, нали?
Да.
— И защото затворникът на снимката ти напомня твоето собствено настроение в клетката?
Да.
— Цигулката — сети се Нора. — Някой в лабораторията свиреше ли ти на цигулка?
Да.
— Чудя се, защо ли са го правили? — каза Травис.
На това кучето не можеше да отговори с просто да или не.
— А ти харесваше ли цигулката? — попита Нора.
Да.
— Значи поначало обичаш да слушаш музика?
— Да.
— А джаз обичаш ли?
Кучето нито залая, нито помръдна опашка. Травис се намеси:
— Той не знае какво е джаз. Сигурно никога не са му пускали такава музика.
— Харесваш ли рок-енд-рол? — продължаваше Нора.
— Едно излайване и едновременно с него — завъртане на опашка.
— А това какво може да значи? — учуди се Нора.
— Вероятно значи „и да, и не“ — отговори Травис. — Обича част от рок-енд-рол музиката, но не всичко.
Айнщайн размаха опашка за да потвърди извода на Травис.
— А класическа? — попита пак Нора.
Да.
Травис се усмихна:
— Значи, имаме си куче-сноб, така ли?
Да, да, да.
Нора се засмя с глас от радост, не остана по-назад и Травис, а Айнщайн ги душеше и ближеше въодушевен.
Травис се огледа за друга картинка, видя спортиста върху лента за тичане и я вдигна пред кучето.
— Мисля, че не са те пускали извън лабораторията. Но все пак са искали да бъдеш във форма. Така ли те тренираха? На лента за тичане?
Да.
Усещането, че си първооткривател, беше неописуемо. Травис не би изпитал по-силно вълнение, трепет и страхопочитание, дори да бе общувал с извънземен разум.
6
„Също като Алиса — падам в дупката на Белия Заек16“ — каза си Уолт Гейнз, докато слушаше с тревога думите на Лем Джонсън.
Този нов свят — космически полети, домашни компютри, спътникови телефонни разговори, заводски роботи, а сега и биологично инженерство — още го нямаше, когато той се роди и израсна. За Бога, той беше дете по време на Втората световна война, а тогава нямаше даже реактивни самолети. Във времето, от което идеше, всичко бе някак по-просто — по пътищата се движеха огромни Крайслери с вертикални криле в задната част, тежки и плавни като ветроходи; телефоните имаха обикновени шайби с номера, а не бутони; часовниците — стрелки вместо цифрови екрани. В детството му още нямаше телевизия, а и никой не можеше да предрече, че докато е жив, опасността от ядрен апокалипсис ще се окаже реална. Чувстваше се като човек, престъпил невидима преграда, отделяща неговия свят от едно съвсем различно битие, в което времето тече по-бързо. Това царство на съвършените технологии можеше да радва и да плаши, а понякога предизвикваше и двете чувства едновременно.
Като сега.
Представата за куче, умно като човек, му приличаше на детска мечта, която го караше да се усмихва.
Но от онези лаборатории беше избягало и нещо друго — Чуждият — а при мисълта за него косите му настръхваха.
— Кучето нямаше име — продължи разказа си Лем Джонсън. — Това е съвсем в реда на нещата. Повечето учени, работещи с опитни животни, никога не ги кръщават. Ако му дадеш име, неизбежно започваш да виждаш в него някаква личност и характер, а това променя отношението към животното — вече не е възможно да си обективен в своите наблюдения колкото е нужно. Затова, докато не се убедиха в успеха, към който Уедърби се стремеше упорито от толкова време, кучето имаше само номер. Дори и след това, когато разбраха, че няма да е нужно да унищожават ретривъра като пореден провал, той си остана без име. Всички го наричаха просто „Кучето“, което бе достатъчно, за да го различават от останалите животни на Уедърби, наричани само с номерата им. Както и да е, в същото време доктор Ярбек работеше по друга, съвсем различна програма на проекта „Франсис“ — и накрая тя също постигна известен успех.
Задачата на Ярбек била да създаде животно със силно увеличена интелигентност — но предназначено да придружава хората на война, както полицейските кучета придружават ченгетата в опасни предградия. Ярбек трябвало да изобрети звяр, който да бъде не само умен, но и смъртно опасен, ужасът на бойното поле — свиреп, ловък, хитър и достатъчно интелигентен да действа успешно и в джунглите, и в града.
Но, разбира се, то не бивало да е интелигентно колкото човека или кучето на Уедърби. Щяло да е чиста лудост да се създаде машина за убиване, умна като хората, които я използват и направляват. Всеки е чел „Франкенщайн“ или гледал някой от старите филми с Борис Карлоф, затова никой не подценявал опасностите, криещи се в изследванията на Ярбек.
16
Оттам започват приключенията на Алиса в Страната на чудесата от известната приказка на Луис Карол. — Б.пр.