Искаше да съобщи всичко на обществеността, да предупреди нищо неподозиращите хора, че из техния свят броди на свобода нещо непознато и опасно. Но това значеше да даде коз в ръцете на новите лудити17, които щяха да използуват образа на Ярбековия боец за създаване на масова истерия с цел прекратяване на всякакви изследвания върху измененията в структурата на ДНК. А по този начин вече бяха създадени нови сортове царевица и пшеница, издържащи на суша и бедни почви, което можеше да облекчи застрашените от глад страни; още преди години така бе изобретен изкуствен вирус, отделящ евтин инсулин. Ако отвореше уста пред обществото за чудовището на Ярбек, щеше да спаси един-два живота в близкото бъдеще, но би станал съучастник в лишаването на човечеството от ползата в чудесата на съвременната микробиология, а това можеше да струва загубата на десетки хиляди човешки живота в по-далечно бъдеще.
— Гадост — промърмори Уолт. — В тая работа трудно можеш да разбереш коя е добрата страна, нали?
Лем отвърна:
— Това прави живота ни интересен.
Уолт се усмихна кисело:
— По дяволите, точно сега ми стана толкова интересен, че изобщо не знам как да се оправя. Добре. Виждам — ще постъпим умно, ако покрием нещата. Освен това да се разприказваме, значи да подтикнем хиляди глупаци, любители на силните усещания, към търсене на онова нещо, а те или ще станат негови жертви, или ще се изпозастрелят помежду си.
— Точно така.
— Но моите хора ще помогнат всичко да остане скрито, ако самите те участват в търсенето.
Тогава Лем му каза за стоте мъже от военноморските сили, които продължаваха да се ровят из подножията на планината, облечени като цивилни, но със съвършени електронни уреди за следене, а някои от тях — с големи ловни кучета.
— Вече имам на разположение повече хора, отколкото ти можеш да осигуриш и те правят всичко възможно. А ти ще направиш ли това, което трябва? Ще стоиш ли вън от играта?
Уолт се намръщи:
— Засега. Но искам да ме информираш непрекъснато.
Лем кимна:
— Добре.
— И трябва да те питам още нещо. Искам да зная защо го наричат Чуждия?
— Ще ти кажа. Кучето бе първото постижение, първото получено в лабораторията животно, което прояви необичайна интелигентност. Това бе второто. Само те двете бяха успешни: кучето и онзи, другия. Отначало го наричаха така, сякаш това бе негово име, написано с главни букви — Оня Другия, но след време някой употреби Оня Чуждия, а това изглежда му подхождаше повече. То не бе усъвършенствано Божие творение като кучето, то беше съвсем далеч от Божественото сътворение, беше му съвсем чуждо.
— Защо не го наричаха просто „песоглавеца“?
— Ами… защото се бе превърнало в нещо съвсем различно от тази маймуна. Не приличаше на нищо, което си виждал някога — освен в кошмар.
Уолт не харесваше изражението върху мрачното лице на своя приятел, в очите му. Реши да не настоява за по-точно описание на Чуждия; може би наистина не бе нужно да знае повече от това.
Затова попита:
— А убийствата на Хъдстън, Уедърби и Ярбек? Кой стои зад тях?
— Не знаем кой е човекът, дръпнал спусъка, но е сигурно, че е нает от Съветите. Те убиха още един учен от екипа в Банодайн, докато беше на почивка в Акапулко.
Уолт отново почувства, че се мъчи да преодолее оная невидима преграда, която сега го отделяше от един още по-непознат свят.
— Съветите? Съветите ли каза? А те как са влезли в играта?
— Мислехме, че те не знаят нищо за проекта „Франсис“ — отвърна Лем. — Но са научили някак. Очевидно са имали свой човек в Банодайн, който им е докладвал за всеки успех. А когато избяга кучето, а подир него и Чуждия, онзи е информирал руснаците и те явно са решили да се възползват от хаоса и да ни навредят още повече. Избиха всички ръководители на проекта — Ярбек, Уедърби и Хейнз, плюс Хъдстън, който вече не работеше в Банодайн, но преди също беше главно действащо лице. Мислим, че са направили това по две причини: първо — да обезглавят проекта „Франсис“ и по този начин да го спрат; второ — да ни затруднят в преследването на Чуждия.
— Това как ще ви затрудни?
Лем се отпусна тежко върху облегалката, сякаш раменете му натежаха от това, че мислеше и говореше за кризата.
— Като ликвидираха Хъдстън, Хейнз, особено Уедърби и Ярбек, Съветите ни лишиха от хората, познаващи най-добре мисленето на Чуждия и кучето, единствените, които могат да разберат къде биха се скрили тези животни и как можем да ги заловим отново.
17
Последователи на работническо движение във Великобритания от XVIII в., които разбивали фабричните машини, виждайки в тях причината за лошия си живот. — Б.пр.