— Той е прав, Анхег — каза Барак.
— Кой управлява Ярвиксхолм сега? — попита с любопитство Гарион.
— Култът към Мечката — отвърна Анхег с отвращение. — През последните години се стичат на малки групи от всички краища на Черек.
— В такъв случай положението е много сериозно, Анхег — отбеляза Барак.
— Такава политика съвсем не е присъща на култа — изтъкна Джевълин. — Никога на са проявявали интерес към прякото противопоставяне срещу кралската власт.
— За каква политика става дума? — поинтересува се Анхег.
— Просто друг начин да се каже „открита война с короната“ — каза началникът на драснианското разузнаване.
— Какво точно имаш предвид?
— Тактическа подробност — сви рамене Джевълин. — Досега култът се е опитвал да действа отвътре. Опитвали са се да получат достатъчна подкрепа, за да заставят кралете на алорнските народи да следват тяхната политика. Не смятам, че изобщо са се замисляли за открито въстание.
— За всяко нещо има първи път — рече Хетар.
Джевълин се навъси.
— Такъв подход е съвсем непривичен за тях — размишляваше той на глас. — Пълна противоположност на политиката, която са следвали през последните три хиляди години.
— Хората се променят — подхвърли генерал Брендиг.
— Но не и култът към Мечката — възрази Барак. — В съзнанието на последователите на култа няма място за повече от една идея.
— Мисля, че е най-добре да си събереш багажа и да се върнеш във Вал Алорн — предложи Грелдик. — Ако пуснат тези кораби на вода, ще контролират целия западен бряг на Черек.
Анхег поклати глава и каза:
— Трябва да остана тук. Зает съм с друг въпрос, който е по-важен точно сега.
Грелдик сви рамене и измърмори:
— Кралството си е твое. Поне засега.
— Благодаря, Грелдик — сухо каза Анхег. — Нямаш представа колко ме утешава тази мисъл. Колко време ще ти трябва, за да стигнеш до Вал Алорн?
— Три, може би четири дни. Зависи от това как ще хвана приливите в Пролива на глигана.
— Отиди незабавно там — рече му Анхег. — Съобщи на адмиралите, че искам да излязат от Вал Алорн и да заемат позиции отвъд Халберговия проток. Смятам, че след края на този съвет бих искал да предприема кратко пътешествие до Ярвиксхолм. Не би ни отнело много време да изгорим тези корабостроителници.
Грелдик се ухили доста злобно.
Привечер съветът бе разпуснат и Кайл застигна Гарион в осветения от факли коридор.
— Мисля, че има нещо, на което трябва да обърнеш внимание, Белгарион — тихо каза той.
— Да?
— Това придвижване на черекския флот ме безпокои.
— Флотът си е на Анхег — отвърна Гарион. — Същото се отнася и за кралство Черек.
— За корабостроителниците в Ярвиксхолм научихме единствено от думите на Грелдик, а те не са подкрепени с доказателства — подчерта Кайл. — А Халберговият проток е само на три дни път от Рива.
— Не сме ли прекалено подозрителни, Кайл?
— Ваше величество, напълно съм съгласен, че обвиненията срещу Анхег трябва да отпаднат поради липсата на доказателства за участието му в убийството на баща ми. Но това съвпадение, поставящо флота на Черек на такова разстояние, от което лесно може да се атакува Рива, съвсем променя нещата. Мисля, че трябва без много шум да се погрижим за защитата си, просто за всеки случай.
— Ще помисля по този въпрос — отвърна Гарион и закрачи по коридора.
Около обяд на следващия ден пристигна Силк. Дребничкият драснианец бе облечен в скъп сив кадифен жакет и както бе станало обичайно за него напоследък, пръстите му сияеха, обсипани с безумно скъпи безценни камъни. След като бързо поздрави приятелите си, той се отдаде на продължителен таен разговор с Джевълин.
Белгарат се усмихваше самодоволно, когато късно следобед влезе в стаята на съвета, стиснал писмото на крал Анхег.
— Какво има, татко? — попита любопитно Поулгара. — Изглеждаш като котка върху купчина риба в рибарска лодка.
— Винаги съм доволен, когато разреша някоя загадка, Поул. — Вълшебникът се обърна към останалите. — В крайна сметка излиза, че Анхег наистина е написал това писмо.
Крал Анхег скочи, побеснял от гняв.
Белгарат вдигна ръка.
— Но — продължи той — онова, което Анхег е написал, не отговаря на думите, които четем в писмото. — Старецът сложи пергамента на масата. — Погледнете — подкани ги той.
Гарион хвърли поглед към писмото и съвсем ясно видя червени букви под онези, с които бе изписано посланието, хвърлящо вината за смъртта на Бранд върху Анхег.
— Какво е това, Белгарат? — попита крал Фулрах.
— Всъщност това е писмо до граф Маелорг — отвърна старецът. — Обяснява решението на Анхег да вдигне данъците върху риболова на херинга.