Брендиг сви рамене.
— Да, ако това е единственият начин да стигнем дотам.
Мандорален също разучаваше картата.
— Моля, милорд — обърна се той към Барак, — наклонът на северния склон не е ли по-малък? Може би той ще ни осигури достъп до върха?
Барак поклати глава.
— Склонът е много стръмен, почти отвесен.
— Тогава, щем не щем, ще трябва да потърсим други средства. Обезателно трябва да обезвредим катапултите от онази страна. — Рицарят помисли за момент, усмихна се и заяви: — А средствата са непосредствено на наше разположение.
— Много ми е интересно да разбера какви са те — рече крал Фулрах.
— Пред нас е възможно най-простото решение, ваше величество — засмя се Мандорален. — Да се придвижат обсадни машини нагоре по южния склон би било твърде изтощително, особено нощем. Нещо повече, това е съвсем ненужно, тъй като средството за разрушаване на машините върху северния склон вече се намира на нужното място.
— Не разбирам много добре какво предлагаш — призна Гарион.
— А пък аз разбирам — намеси се Хетар. — Просто трябва да изкачим южния склон през нощта, да завземем катапултите на върха и да започнем да мятам е камъни към отсрещния бряг на заливчето.
— А щом се справите с войниците на катапултите, аз ще нахлуя в залива и ще изгоря всички корабостроителници — добави Анхег.
— Но след всичко това градът все още остава непокътнат — намеси се колебливо крал Фулрах.
Гарион се изправи и закрачи нервно из стаята. После каза:
— Щом започнем да мятаме скали през залива и лодките с подпалвачите се насочат към корабостроителниците, вниманието на хората в града ще бъде привлечено от действията ни, нали?
— Гарантирам, че ще стане тъкмо така — отвърна Брендиг.
— В такъв случай това е най-подходящият момент да щурмуваме града откъм сушата. Всички ще са се наредили на предната стена. Задната страна ще бъде слабо защитена. Ако ударим достатъчно бързо, можем да проникнем през градската стена преди защитниците да са усетили, че идваме.
— Много добре, Белгарион — измърмори Чо-Хаг.
— Трябва да подберем много внимателно времето за нанасяне на всички тези удари — каза замислено Барак. — Трябва да измислим начин за предаване на сигнали между нашите сили.
— Всъщност това не е проблем, Барак — рече леля Поул на грамадния мъж. — Ние ще се погрижим за това.
— Знаете ли — намеси се Анхег. — Мисля, че има вероятност планът ни да успее. Ако извадим късмет, можем да превземем Ярвиксхолм за един ден.
— Бездруго никога не съм си падал по дългите обсади — отбеляза Силк, който внимателно лъскаше един от пръстените си.
След два дни видяха черкеския флот, разположен недалеч от Халберговия проток — тесен воден коридор, минаващ покрай множество малки скалисти островчета, които стърчаха над крайбрежните води край западния бряг на Черекския полуостров. Върховете на островчетата бяха покрити с ниски дървета, които със зеления си цвят изпъкваха на фона на снежните полета, покриващи високите планини в континенталната част на сушата. Гарион стоеше до перилата на „Морска птица“ и поглъщаше с поглед красотата на този див бряг. Тихи стъпки зад него и познат аромат издадоха приближаването на леля му Поул.
— Прекрасно е, нали, Гарион? — прошепна тя.
— Поразително — съгласи се той.
— Като че винаги става така — каза тя замислено. — Човек се натъква на величествено красиви гледки, когато се е устремил към нещо много страшно. — Тя го погледна сериозно. — Ще бъдеш внимателен при Ярвиксхолм, нали?
— Винаги съм внимателен, лельо Поул.
— Наистина ли? Струва ми се, че си спомням няколко критични момента, които се случиха съвсем неотдавна.
— Тогава бях дете.
— Страхувам се, че някои неща никога не се променят. — Тя внезапно обви врата му с ръце и въздъхна. — О, мой Гарион! — прошепна вълшебницата. — Липсваше ми през последните няколко години, знаеш ли?
— И ти ми липсваше, лельо Поул. Понякога ми се иска… — Той не завърши мисълта си.
— Да можехме просто да останем във фермата на Фалдор?
— Всъщност не беше чак толкова лошо място, нали?
— Не. Беше много хубаво местенце за едно дете. Но сега си голям. Щеше ли наистина да си доволен там? Животът при Фалдор беше твърде спокоен.
— Ако не бяхме напуснали фермата, никога нямаше да разбера какво означава човек да живее по друг начин.
— Но ако бяхме останали там, никога нямаше да срещнеш Се’Недра, нали?
— Не бях помислял за това.
— Да слезем, а? — предложи Поулгара. — Този вятър е доста студен.