— О, Поулгара — отвърна той с насмешка. — Как можеш да приказваш такива неща?
Сектантът, плавно полюшващ се във въздуха вече бе осъзнал положението си и бе хвърлил меча. Сега трепереше, увиснал в празното пространство, очите му бяха изскочили от орбитите си от ужас, крайниците му трескаво потръпваха. Белгарат полека го спусна на земята, сграбчи кожената му туника и грубо го вдигна да се изправи.
— Знаеш ли кой съм аз? — попита той и приближи лицето си към треперещия от страх пленник.
— Ти… аз…
— Познаваш ли ме? — Гласът на Белгарат изплющя като камшик.
— Да — изрече задавено мъжът.
— Тогава знаеш, че ако се опиташ да побегнеш, пак ще те вдигна във въздуха и ще те оставя да висиш там. Известно ти е, че мога да го направя, нали?
— Да.
— Това няма да е нужно, татко — заяви хладно Поулгара. — Този човек охотно ще ни сътрудничи.
— Нищо няма да кажа, вещице! — извика пленникът. Очите му искряха безумно.
— А, не, приятелю — отвърна му тя със студена усмивка. — Всичко ще кажеш. Ще говориш седмици наред, ако това се окаже необходимо. — Тя го погледна сурово и направи леко движение с лявата си ръка пред лицето му. — Гледай внимателно, приятелю — подкани го вълшебницата. — Наслаждавай се на всяка подробност.
Брадатият сектант впери поглед във въздуха пред себе си, лицето му пребледня и той изкрещя и отскочи. Вълшебницата направи рязко движение, сякаш улавяше нещо с все още протегнатата си ръка, и черекът замръзна на място.
— Не можеш да избягаш от това — каза му тя. — Освен ако не проговориш веднага. Картината ще стои пред лицето ти до деня, когато умреш.
— Махни я! — замоли се пленникът и нададе безумен крясък. — Моля те, ще направя всичко, всичко!
— Не знам къде се е научила да прави това — измърмори Белгарат на Гарион. — Никога не съм успявал да го направя на някого, а съм опитвал доста пъти.
— Сега ще ти каже всичко, което знае, Гарион — каза Поулгара. — Добре разбира какво ще му се случи, ако откаже.
— Какво сте направили със сина ми? — попита Гарион ужасения човек.
Пленникът преглътна мъчително, но след това предизвикателно се изправи.
— Той сега е толкова далеч оттук, че не можеш да го достигнеш, кралю на Рива.
Вълна от ярост отново помете Гарион. Без да се замисля, кралят протегна ръка през рамо, за да изтегли меча си.
— Гарион! — извика рязко Поулгара.
Сектантът светкавично се отдръпна. Беше пребледнял до смърт.
— Синът ти е жив — избъбра припряно той. След това лицето му придоби самодоволен вид. — Но следващия път, когато го срещнеш, той ще те убие.
— Какво говориш?
— Улфгар е прегледал древните предсказания. Ти не си кралят на Рива, когото сме очаквали през всичките тези векове. Следващият крал на Рива ще бъде онзи, който ще успее да обедини Алория и да ни поведе срещу кралствата на Юга. Това е твоят син, Белгарион. Той ще ни поведе, защото ще бъде възпитан в нашата вяра.
— Къде е синът ми? — изкрещя Гарион.
— Там, където никога няма да го откриеш — присмя му се пленникът. — Ние ще го отгледаме, ще го закърмим с истинската вяра, както приляга на алорнски владетел. И когато порасне, той ще те намери и ще те убие. Ще вземе своята корона, своя меч и своето Кълбо от грабителските ти ръце! — Очите на мъжа бяха изцъклени, крайниците му се тресяха в религиозен екстаз, по устните му бе избила пяна. — Ще умреш от ръката на собствения си син, Белгарион от Рива — изкрещя той. — Крал Геран ще поведе всички алорни срещу неверниците от Юга, както е повелил самият Белар!
— С такива въпроси няма да стигнем далеч — намеси се Белгарат. — Нека опитам аз. — Вълшебникът се обърна към пленника, който гледаше с обезумели очи, и попита:
— Какво знаеш за този Улфгар?
— Улфгар е повелителят на Мечката. Той притежава повече сила от теб, старче.
— Интересно мнение — измърмори Белгарат. — Срещал ли си някога този могъщ магьосник? Виждал ли си го поне, за да твърдиш подобно нещо?
— Ами…
— Не мисля, че си го срещал. Как тогава си разбрал, че той е заповядал да дойдеш тук и да отвлечеш сина на Белгарион?
Пленникът прехапа устни.
— Отговори!
— Улфгар изпрати до нас куриер — отвърна мъжът навъсено.
Изведнъж Гарион се сети за нещо и попита:
— Улфгар ли стои зад покушението върху живота на съпругата ми?
— Съпруга! — присмя му се сектантът. — Никой алорн не взема за жена толнедранска кучка. Ти, наследникът на Желязната хватка, трябва да знаеш това по-добре от всеки друг. Наистина се опитахме да убием толнедранската отрепка. Това бе единственият начин да отървем Алория от заразата, която ти хвърли в кралството.