— Започваш да ме дразниш, приятелю — изрече мрачно Гарион. — Много внимавай.
— Да се върнем на въпроса за куриера — подхвана Белгарат. — Казваш, че бебето е на място, където не можем да го достигнем, но ти си още тук, нали така? А може би куриерът е истинския похитител, а ти и твоите приятелите сте просто негови слуги?
Очите на сектанта блеснаха диво и той започна да се озърта като животно, хванато в капан.
— Мисля, че стигнахме до въпрос, на който не искаш да отговориш, приятелю — каза Белгарат.
Тези думи подействаха на пленника като удар. Държането му бе такова, сякаш изпитваше непоносима болка — като че някой бе пъхнал ръката си в черепа му, за да усуче и смачка мозъка му. Черекът изкрещя, погледна диво Белгарат, обърна се, направи три светкавични стъпки и се хвърли от ръба на скалата.
— Разпитвай ме сега! — изкрещя той и полетя стремглаво надолу към тъмните сърдити води. Докато сектантът пропадаше в бездната, Гарион отново и отново чуваше кънтенето на безумния му смях.
Леля Поул хвърли бърз поглед към ръба на скалата, но Белгарат протегна ръка и я хвана за рамото.
— Остави го, Поул — каза той. — Няма да му направим добро, ако го спасим. Някой вкара нещо в съзнанието на този човек. То унищожи разсъдъка му веднага щом му зададохме точно онзи въпрос.
— Кой би могъл да го направи? — попита тя.
— Не зная. Но съм сигурен, че ще разбера.
Ехото на истеричния смях продължаваше да достига до тях. След това внезапно се възцари тишина и смехът заглъхна завинаги.
21.
Неочаквана лятна буря връхлетя острова откъм Голямото западно море два дни след стълкновението с череките при канарите. Кралство Рива бе пометено от виещи ветрове и дъждовни порои, водните капки се блъскаха в прозорците на стаята на съвета, разположена високо в южната кула. Тънкият като вейка Джевълин, пристигнал тази сутрин с „Морска птица“ заедно с останалите, се бе отпуснал в едно кресло, гледаше бушуващата буря и замислено потропваше с пръсти.
— Докъде ви отведе следата? — попита той.
— Точно на морския бряг до едно усамотено заливче — отвърна Гарион.
— В такъв случай трябва да приемем, че похитителят е успял да се измъкне с принца. Може би времето, което е имал на разположение, е било съвсем малко, но хората на корабите, патрулиращи по крайбрежието, сигурно са съсредоточили вниманието си изцяло върху брега, докато плавателният съд на престъпника е бил вече навътре в морето. Затова им е убягнал.
— Тогава защо онези другите са били оставени тук? — попита Барак. — В това няма изобщо никакъв смисъл.
— Говорим за последователи на култа към Мечката, Барак — напомни му Силк. — Не можем да очакваме от тях да действат логично.
— Все пак в поведението им има известна логика — изтъкна граф Селин. — Ако е вярно онова, което сектантът е казал преди да умре, то този Улфгар е обявил война на Белгарион. Не е ли напълно вероятно тези мъже да са оставени тук със задачата да му устроят засада? Така или иначе, те са знаели със сигурност, че кралят на Рива ще проследи дирята.
— Все още има нещо, което не ми звучи правдоподобно — намръщи се Джевълин. — Дайте ми малко време да помисля.
— Можем да изясним мотивите им по-късно — отбеляза Гарион. — Най-важното сега е да открием къде са отвели сина ми.
— Най-вероятно в Реон — предположи Анхег. — Ние унищожихме Ярвиксхолм. Реон е единствената твърдина, която остана под техен контрол.
— Това не е съвсем сигурно, Анхег — възрази кралица Порен. — Планът за отвличането на принц Геран очевидно е бил разработен отдавна, а вие разрушихте Ярвиксхолм едва миналата седмица. Малка е вероятността похитителите да са знаели за това. Не мисля, че трябва да изключим възможността принцът да е отведен в Черек.
Анхег се изправи и закрачи напред-назад с мрачно, навъсено лице.
— Имаш право — призна накрая той. — В края на краищата тези похитители на деца са били череки. Съвсем възможно е да са се опитали да го заведат в Ярвиксхолм, но когато са видели, че градът е разрушен, е трябвало да отидат някъде другаде. Твърде вероятно е да ги намерим да се укриват в някое рибарско селце на западния бряг.
— Какво ще предприемем тогава? — попита безпомощно Гарион.
— Ще се разделим — тихо каза крал Чо-Хаг. — Анхег ще свика всичките си войски. Те ще претърсят всяко селце, всяка ферма в Черек. Ние, останалите, ще отидем в Реон и ще се справим с онези там.
— Има една-единствена трудност — рече Анхег. — Бебето си е бебе. Как моите хора ще разпознаят сина на Гарион, ако наистина попаднат на него?
— Това не е истинска пречка, Анхег — обади се Поулгара от креслото си до огъня, където се беше настанила с чаша чай. — Покажи им дланта си, Гарион.