— В библиотеката — на най-горния рафт. Не можах да проумея нищо от тази книга, затова я забутах там. Не съм преставал да си правя планове някой ден пак да се заема с нея. — След това кралят се сети нещо и добави: — А в манастира при Мар Терин има препис на Малореанските свещени книги — техните Евангелия.
Белгарат примигна.
— Това е една от другите книги, които искаш да видиш, нали? Съчинение, написано от пророците от Кел?
— Откъде знаеш какво има в библиотека на манастира в Мар Терин?
— Знам. Имам хора, които се интересуват от редки книги и непрекъснато са нащрек. Както и да е, направих на жреците предложение за нея — доста щедро според мен, — но преговорите се провалиха.
— Ти си истински рог на изобилие от сведения, Анхег. Можеш ли да се сетиш за нещо друго?
— Страхувам се, че не мога да ти помогна за пророчествата на гролимите от Рак Ктхол. Единственият екземпляр, който ми е известен, бе в библиотеката на Ктучик. И сигурно е попаднал под купчина камъни и пръст, когато събори Рак Ктхол от върха на планината. Би могъл да отидеш и да го изкопаеш.
— Благодаря, Анхег — сухо каза Белгарат. — Нямаш представа колко съм ти благодарен за помощта.
— Не мога да повярвам на ушите си! — извика Се’Недра. — Някой е откраднал бебето ми — твоя правнук — и вместо да се опитваш да го намериш, ти си хукнал да дириш някакви си старинни ръкописи.
— Не изоставям детето, Се’Недра. Просто го търся другаде. — Старият вълшебник я погледна и в очите му проблесна дълбоко съчувствие. — Ти си още много млада — продължи той. — И всичко, което виждаш, е единствено действителното събитие — детето ти е било отнето от теб. Ала има два вида действителност. Гарион ще тръгне по следите на принца в тази действителност. Аз ще го търся в другата. Двамата преследваме едно и също нещо, така че вземаме под внимание всички възможности.
Младата кралица за миг впери поглед в него, а след това изведнъж закри лицето си с ръце и заплака. Гарион стана, отиде при нея и я прегърна.
— Се’Недра — прошепна утешително той. — Се’Недра, всичко ще бъде наред.
— Нищо няма да е наред — изплака съкрушено тя. — Толкова ме е страх за бебето, Гарион! Вече никога нищо няма да бъде наред.
Мандорален рязко се изправи. Очите на мимбратския рицар се бяха налели със сълзи.
— Тъй като аз съм ваш верен рицар и защитник, скъпа Се’Недра, заклевам се в живота си, че злодеят Улфгар няма да доживее следващото лято.
— Това са думи, изречени на място — измърмори Хетар. — Защо всички не отидем в Реон? И да приковем Улфгар за някой кол с много, много дълги пирони.
Анхег погледна Чо-Хаг и отбеляза:
— Синът ти има забележително точна преценка за създалото се положение.
— Той е радостта в годините на моя залез — гордо каза Чо-Хаг.
Спорът със Се’Недра започна незабавно щом се върнаха в кралските покои. Отначало Гарион опита да разговаря със съпругата си, изтъквайки разумни доводи, след това продължи със заповеди. Накрая прибягна до заплахи.
— Не ме интересува какво приказваш, Гарион. Аз отивам в Реон.
— Няма да ходиш там!
— Напротив, тръгвам веднага!
— Ще те заключа в спалнята.
— Веднага щом заминеш, ще заповядам на някого да отключи. Или пък ще я нацепя на трески и ще се кача на първия кораб, напускащ пристанището.
— Се’Недра, това е твърде опасно.
— Така беше и при Тул Марду, и при Ктхол Мишрак, но аз не избягах нито от едното място, нито от другото. Отивам в Реон, Гарион. Ако не дойдеш с мен, тръгвам сама. Ще намеря детето си дори ако трябва да разбия градските стени с голи ръце.
— Се’Недра, моля те!
— Не! — извика тя и тропна с крак. — Отивам, Гарион! И никакви твои думи или постъпки не ще могат да ме спрат!
Гарион вдигна ръце във въздуха и викна отчаяно:
— Жени!
Флотата напусна пристанището в ранни зори още на следващата сутрин и излезе в развълнуваното море, над което пробягваха сиви, бързо плъзгащи се облаци, подгонени от отшумяващата буря.
Гарион стоеше на задната палуба на „Морска птица“ до Барак, чиито яки ръце бяха сграбчили здраво румпела.
— Никога не съм си помислял, че ще ми се наложи отново да го правя — рече навъсено той.
— О, плаването при лошо време не е чак толкова неприятно — сви рамене Барак. Вятърът подмяташе червената му брада във всички посоки.
— Не това имах предвид. Смятах, че след смъртта на Торак ще мога да прекарам живота си в покой.