— Но все пак извади добър късмет — извика Барак.
— Опитваш се да бъдеш забавен?
— Всичко, което покоят донася на мъжете, е дебел задник и паяжини в главата — заяви мъдро огромният черек. — По всяко време съм готов да скоча за една хубава война.
На няколко левги в морето група кораби се отдели от флота и пое на изток към Сендар. С тях се отправиха крал Фулрах, генерал Брендиг, граф Селин и силно упоената кралица Лайла.
— Надявам се Брендиг да стигне до Дарин навреме — каза Анхег, изправен на перилата. — Тези кораби ще ми трябват, докато търсим бебето.
— Откъде смятате да започнете? — попита кралица Порен.
— Последователите на култа са се съсредоточил и предимно по западния бряг — отвърна той. — Ако похитителите на принц Геран са отишли в Черек, най-вероятно биха се отправили към някоя сектантска крепост. Ще започна с претърсване на брега и постепенно ще навлизам навътре в сушата.
— Стратегията ми изглежда добра — съгласи се тя. — Разгърни хората си и претърсете внимателно цялата област.
— Порен — изрече той оскърбено. — Обичам те като сестра, но моля те, не използвай военни понятия, когато говориш с мен. Настръхвам, когато чувам такива думи от устата на жена.
Преминаването през черекския проток „Глигана“ ги забави с два дни. Грелдик и още няколко луди глави с истинско нетърпение очакваха да прекарат флотилията край огромния водовъртеж, където след бурята бездруго трудно можеше да се плава, ала по-умерените и по-благоразумните надделяха.
— Сигурен съм, че съвсем скоро морето ще утихне — провикна се Барак от палубата към своите приятели. — А пък Реон няма да избяга. Нека не губим кораби, щом не се налага.
— Барак — изкрещя в отговор Грелдик, — превръщаш се в стара баба.
— Анхег използва точно същите думи малко преди да стигнем Ярвиксхолм — отбеляза Барак.
— Той е мъдър крал.
— Но този кораб не е негов.
Преодоляха водовъртежа в протока и навлязоха в по-спокойните води на Черекския залив. Тогава крал Анхег взе голяма част от флотилията под свое ръководство и отплава на север към Вал Алорн. Малко преди да се прехвърли на един от корабите му, Белгарат стоеше на палубата и тихо разговаряше с Гарион и Поулгара.
— Щом приключа във Вал Алорн, ще отида в Мар Терин — каза им той. — Ако не се върна преди да стигнете в Реон, бъдете особено внимателни. Последователите на култа са силно фанатизиран и и войната, която започнаха, е лично срещу теб, Гарион.
— Аз ще го пазя, татко — увери го Поулгара.
— Всъщност в общи линии и сам мога да се грижа за себе си, лельо Поул.
— Сигурна съм, че можеш, скъпи — отвърна тя. — Но старите навици трудно се изкореняват.
— На колко години трябва да стана, за да разбереш, че съм пораснал?
— Защо не дойдеш при мен след около хиляда години? — подхвърли вълшебницата. — Може би тогава ще можем да поговорим по този въпрос.
Кралят на Рива се усмихна и след това въздъхна.
— Лельо Поул — прошепна той. — Обичам те.
— Да, скъпи — отвърна тя и го потупа по бузата. — Зная. Аз също те обичам.
В Коту корабът, на който бяха Хетар, съпругата му и родителите му, се отклони на юг към Алдурфорд.
— Ще се срещнем в Реон след около три седмици — провикна се към „Морска птица“ алгарът с ястребовото лице. — Оставете и за мен врагове, с които да се бия.
— Само ако побързаш — отговори му весело Лелдорин.
— Не съм сигурна кои са по-лоши — измърмори Поулгара на Се’Недра. — Арендите или алорните.
— Може би между тях съществува някакво родство? — попита Се’Недра.
Леля Поул се засмя, след това погледна към кейовете на Коту и сбръчка нос.
— Ела, скъпа — покани я вълшебницата. — Да слезем в каютата. В пристанищата винаги се разнасят най-отвратителни миризми.
Флотилията премина край Коту и корабите един след друг навлязоха в устието нарека Мрин. Течението беше бавно, зелените блата се простираха от двете страни на реката. Гарион стоеше близо до носа на „Морска птица“ и наблюдаваше спокойно сиво-зелената тръстика и хилавите храсти. Гребците непрестанно тласкаха кораба нагоре по течението.
— А, тук ли си бил, Гарион! — възкликна кралица Порен зад гърба му. — Мислех си, че бихме могли да поговорим няколко минути.
— Разбира се. — Кралят на Рива изпитваше особени чувства към тази дребничка русокоса жена, чиято смелост и вярност издаваха дълбока привързаност към рода на Желязната хватка и желязната решителност на характера й.
— Щом стигнем Боктор, искам да оставя Кева в двореца. Не смятам, че това мое решение ще му хареса, но той е още малък за битки. Би ли могъл да му заповядаш да остане в града, ако реши да упорства?