— Аз ще се погрижа за това — отвърна Поулгара. — Хетар идва на север с алгарските родове. Би ли могъл да отидеш при него и да му съобщиш какво се е случило? Той ни е необходим колкото е възможно по-скоро.
Вълшебникът я погледна одобрително и без да спира да дъвче, каза:
— Това хрумване никак не е лошо, Поул. Мислех си, че семейният живот е размекнал мозъка ти, но изглежда, единственото, което се е отпуснало у теб, е задникът ти.
— О, стига вече! — възкликна тя.
— Най-добре ще е да тръгна веднага — каза той. Тялото му се сви, ръцете му се разпериха, вълшебникът изведнъж засия, облян в ярка светлина, и се превърна в птица.
— Ще ви оставя за няколко дни — каза Силк, който тъкмо се бе върнал при тях. — Може би все още имаме шансове да спасим положението. — След това се обърна и без колебание тръгна към коня си.
— Къде отива? — обърна се Гарион към Джевълин.
— Трябват ни хора — отвърна Джевълин. — Отива да намери войници.
— Порен — рече Поулгара, опитвайки се да хвърли поглед през рамо. — Мислиш ли, че напоследък съм натрупала излишни килограми?
Порен леко се усмихна.
— Разбира се, че не, Поулгара — отвърна тя. — Той просто те дразнеше.
Ала докато сваляше синьото си наметало, Поулгара изглеждаше доста загрижена.
— Ще тръгна напред — каза тя на Гарион. — Ти продължавай да напредваш с войските, но не ги принуждавай да бързат прекалено много. Не искам да се натъкнете на капан преди да съм ви предупредила. — Изведнъж тя потрепера, превърна се в голяма снежнобяла сова и отлетя, размахвайки съвсем безшумно леките си криле.
От този ден Гарион предвождаше армията си с особено внимание, като я разгръщаше във възможно най-добрия защитен строй. Удвои и броя на съгледвачите. Яхнал коня си, кралят на Рива се изкачваше на върха на всеки хълм по пътя им, за да разгледа местността, простираща се пред тях. Скоростта на придвижването им спадна до не повече от пет левги на ден. Въпреки че това забавяне го измъчваше, Гарион разбираше, че няма друг избор.
Поулгара се връщаше всяка сутрин и докладваше, че по пътя напред не ги грозят никакви опасности, след това отлиташе, размахвайки безшумно криле.
— Как се справя с всичко това? — попита Се’Недра. — Струва ми се, че изобщо не спи.
— Поул може да издържи седмици, без да спи — отвърна Дурник — Всичко ще бъде наред, ако това не се проточи твърде дълго.
— Белгарион, — рече Еранд с безгрижния си глас, застигайки с дорестия си жребец коня на краля. — Знаеш, че ни следят, нали?
— Какво?
— Наоколо има хора, които ни наблюдават.
— Къде са?
— На няколко места. Скрили са се грижливо. Други препускат между града, към който отиваме, и войската зад нас при реката.
— Това никак не ми харесва — отбеляза Барак. — Сигурно се опитват да съгласуват действията си.
Гарион погледна през рамо към кралица Порен, която яздеше до Се’Недра.
— Би ли ни нападнала драснианската войска, ако Халдар й нареди? — попита той.
— Не — отвърна категорично кралицата. — Армията ми е напълно предана. Войниците не биха се подчинили на такава заповед.
— А какво ще стане, ако си мислят, че ви спасяват? — попита Еранд.
— Да спасяват мен?
— Точно това им внушава Улфгар — отвърна момчето. — Казва на войниците, че нашата войска ви държи в плен.
— Смятам, че при такива обстоятелства войниците биха ни нападнали, ваше величество — намеси се Джевълин. — А ако хората на култа и армията ни заклещят помежду си, ще изпаднем в много голяма беда.
— Какво все още не се е стоварило върху главите ни! — гневно възкликна Гарион.
— Поне не вали сняг — напомни му Лелдорин. — Все още не.
Войската сякаш пълзеше през пустошта. Облаците продължаваха да се трупат застрашително над нея. Целият свят като че бе скован в студен леденосив цвят; всяка сутрин мръсната ледена кора, покриваща застоялите вирове, ставаше все по-дебела.
— С тази скорост никога няма да стигнем, Гарион — каза Се’Недра един мрачен ден по обяд.
— Ако попаднем в засада, наистина няма да стигнем, Се’Недра — отвърна той. — Това ми е неприятно колкото и на теб, но мисля, че наистина нямаме друг избор:
— Искам си бебето.
— И аз.
— Ами тогава направи нещо, Гарион.
— Приемам всякакви предложения.
— Не можеш ли… — Тя направи леко, рязко движение с едната си ръка.
Той поклати глава.
— Знаеш, че възможностите на тези вълшебства са ограничени.
— Каква е ползата от тях тогава? — попита горчиво тя и се загърна по-плътно със сивото риванско наметало, за да се предпази от студа.