— Мъжете винаги ще се хвалят — каза той. — Никой няма да повярва на един моряк. Но стиховете и сагите имат голяма сила. Те живеят вечно. Никой не бива да узнава къде сме били и какво сме откраднали.
Така и стана.
Минаха седмици. Кралят прекарваше дълги часове в компанията на херцог Ричард. Херцогът бе покръстен и боготвореше Белия Христос. Олав също започна да се прекланя пред този нов бог. Времената бяха тежки за тези от нас, които бяха приближени на крал Олав. Гордият викинг в него бе принуден да отстъпи. Този Олав, когото познавахме от бойното поле, напразно се опитваше да се освободи от затвора си. Кралят водеше дълги разговори с херцога и с архиепископа, както и с монасите от манастирите и семинариите. Разговаряха за всемогъщия Бог и неговия син Исус Христос, за християнската справедливост и за свещената книга, която наричаха Библия. Тогава в мен се събуди интерес към стиховете и песните. Докато херцогът спасяваше душата на Олав, аз бях вдъхновен от Асим и изкуството на разказвачите. Олав бе толкова погълнат от вярата си, че Белият Христос бе засенчил в сърцето му любовта към неговия верен оръженосец и приятел.
Крал Олав бе покръстен в името на Белия Христос. Покръсти го Робърт, епископ и брат на херцог Ричард. Двамата с Асим гледахме церемонията от първата пейка. Олав искаше и аз да се покръстя, но се поколебах и му казах, че не съм готов.
В деня на нашето заминаване от Руен крал Олав и херцог Ричард стояха дълго на кея, хванати за ръце, погълнати от разговор. На раздяла кралят коленичи на едно коляно и целуна ръката на херцога. Хиляди нормандци се бяха събрали на брега на Сена, за да видят как викингската флотилия отплава към морето. Морето… не можах да сдържа смеха си, когато видях нещастното, сбръчкано от морска болест лице на Асим.
— Това не е нищо — казах му аз. — Това е просто един бриз, който опъва платната, мързелували толкова дълго. Ако смяташ, че това е ужасно, трябва да видиш норвежкото море по време на есенните бури.
Корабът се спускаше в браздите между вълните с трясък, от който дървесината пращеше. Пръските се издигаха високо в небето, след което се изсипваха върху ни, леденостудени. Солената вода заливаше драконовата глава на носа. Мъжете надаваха радостни възгласи. Отново се усмихнах. Мъжете се радваха отново да бъдат в морето! Дългите безрадостни месеци, прекарани в Руен, бяха обтегнали не само моите нерви. Тук, сред високите вълни и силния вятър, ние отново се почувствахме живи.
В Англия се съюзихме с крал Етълред и Торкел Високия. Крал Суейн бе завладял английска земя с датската си армия, а крал Етълред бе заклал много датчани, установили се там. Прекарахме две лета, воювайки в Англия, преди Олав да продаде един малък дял от своето богатство, за да възнагради щедро мъжете си. После ги пусна в отпуск. Някои се установиха в Англия като богати мъже. Други отплаваха към Норвегия на своите викингски кораби. Двеста-триста от най-верните воини на краля останаха с него. Олав продаде „Морски орел“, купи два търговски кораба и през есента отплавахме на север. Двата търговски кораба бяха натоварени със злато, сребро, скъпоценни камъни и съкровищата от Египет. След една свирепа буря, бушувала един ден и една нощ, двамата с Олав отново стояхме рамо до рамо на носа на нашия кораб, но този път гледахме на север. Корабите бавно разсичаха бурното море. Бяха по-къси, по-широки и по-тежки от викингските. Скоро щяхме да видим Норвегия на хоризонта. Трудно ни беше да повярваме. Не я бяхме виждали от толкова много години.
Олав бе убедил четирима свещеници да дойдат с нас в Норвегия, за да подкрепят неговата мисия да покръсти страната: Гримкел, Сигурд, Рудолф и Бернард. Сега четиримата дойдоха да говорят с краля.