Изваждаме ги един по един и вдигаме капака.
Тялото на свети Олав е било мумифицирано.
Мумията е частично покрита с бродиран плат. Той почива с ръце, скръстени на гърдите. В тях кралят държи златен скиптър. В единия край скиптърът е оформен като анкх, а в другия — като руническия символ на Тир. По средата на скиптъра е закована напречна летва.
Анкх, руна на Тир и кръст.
Няколко минути стоим в мълчание и гледаме останките на краля светец. Отвън вятърът се е усилил и листата на дърветата шумолят силно при всеки повей.
Връзката Левински
1.
Някой чука на вратата на кабинета ми.
Отново съм в Осло. Прекарах няколко дни в четене на доклади, изготвени от различните агенции и департаменти, работещи върху разкопките и изследването на останките.
Хвърлям раздразнен поглед към вратата, но не ставам от стола с надеждата, че този, който чука, ще помисли, че няма никого и ще си тръгне.
Пазителите са преместили египетската мумия от пещерата в Селя, страхувайки се, че ватиканските пратеници ще я намерят. След това пазителите временно скрили мумията в неизвестна дървена църква, а после я пренесли в Исландия. Там мумията била пазена от Снори, а след него от Тордур Пелтека. Но не знаем кой е поел отговорността за съхранението й, след като Тордур е бил привикан при краля на Норвегия. Защо ковчегът е бил преместен? И къде са го преместили? И защо са оставили в пещерата съкровището и мощехранителницата на Олав?
Второ почукване по вратата. Този път по-силно.
През последните няколко дни бях успял да превърна параноята си от преследване в уверено безразличие. Бях спечелил. Шейхът бе изгубил. Легионът убийци, шпиони и скрити преследвачи се бяха върнали вкъщи, начело с Хасан, разочаровани и с подвити опашки. Победени от норвежки доцент по археология. Вече няколко дни се наслаждавах на тази мисъл с безсрамно самодоволство.
— Бьорн?
Вратата се отваря.
— Аз съм.
Тран.
Прегръщам го с малко повече ентусиазъм, отколкото един доктор по философия би очаквал от един доцент.
— Опитвах се да ти се обяда — казва ми той.
— Извинявай. Изключих мобилния си телефон. Звънеше непрестанно. Какво правиш тук?
— Нося ти нещо, което може би ще ти е от полза. След това отивам в Селя, за да видя тази пещера със собствените си очи. На човек веднъж в живота му се отдава възможност да преживее нещо подобно.
Стиска голяма папка под мишницата си.
— Превод на библейския ръкопис?
Клати глава.
— Още работят върху него. Много объркващ е. Части от текста съвпадат с по-ранни версии на Библията, а други части са съвсем различни. Преводачите не са отхвърлили възможността ръкописът да е нещо като „пиратска“ версия — някой глупав монах да е добавял собствени текстове в съществуващ библейски текст.
Той отваря папката и вади уголемени снимки на ръкопис.
— Най-интересните страници снимах в реален мащаб. Страхотно качество! Вижда се дори различната плътност на мастилото при различните символи.
— Какво е това?
— Книгата „Флати“, известна също като Codex Flatoiensis. Най-дългият, най-красивият и може би най-важният исландски ръкопис. Двеста и петдесет страници, цветен, илюстриран, изписан върху най-фин велен. Текстът е бил започнат през 1387 г. от…
— Тран, защо си донесъл копие?
— Защото Codex Flatoiensis съдържа повече информация от останалите ръкописи. Тук ще откриеш повечето кралски саги, като например сагата за Олав Тригвасон и сагата за свети Олав, но също така и друга историческа информация. Освен това Codex Flatoiensis съдържа няколко версии на сагата за свети Олав. Преди историците вярваха, че версията на Снори е била най-точната, но сега разчитаме повече на Codex Flatoiensis. А аз исках да ти покажа ето това…
Тран разлиства книгата.
— Тук. Grcenlendinga Saga. Сагата на гренландците.
Той сочи ръкописа. В полето са изписани три красиви цветни символа: анкх, руна на Тир и кръст.
— Текстът в полето никога не е бил включван в някой от преписите или преводите на Codex Flatoiensis, направени по-късно. Това се отнася за повечето ръкописи. Когато изследваш оригинала, винаги намираш поне един текст, който е бил забравен или пропуснат при всички следващи преводи или преписи.
— Какво се казва в него?
— Не много. Очевидно не са искали всеки да може да го прочете и разбере. Накратко, в текста се казва, че през 1350 г. пазителите са преместили съкровището на сигурно място в Гренландия.