Не казвам нищо. „Съкровището“ сигурно означава мумията и свитъците.
Нима в Гренландия има още една погребална камера?
— В края на десети век Гренландия била колонизирана от Ерик Червения, който бил в изгнание, защото имало заповеди за арестуването му както в Норвегия, така и в Исландия. Колонията просъществувала няколкостотин години в крехка хармония с местните ескимоси, но постепенно техните отношения се влошили. Последният норвежки търговски кораб отплавал от Гренландия през 1368 г. и последният християнски свещеник умрял там десет години по-късно. Според сагата, норвежката колония изчезнала през първата половина на петнадесети век. Някои вярват, че тези, които останали, били пленени от пирати и продадени като роби. Други смятат, че отплавали към Канарските острови, където основали племе от високи, русокоси и синеоки хора. Съществува теория, че те се върнали в Исландия и Норвегия, но според други просто измрели. Има и хора, които мислят, че отплавали на запад към Винланд…
— Това би обяснило всички препратки към Гренландия, на които попаднахме досега — казвам аз.
— Тук има препратка към Черната смърт. През 1350 г. исландците били ужасени от чумата, която опустошила Норвегия и Европа. Черната смърт така и не стигнала до Исландия, но можеш да си представиш каква паника е предизвикала.
— Значи страх от чумата е накарал пазителите да избягат в Гренландия.
— Така изглежда.
— И остатъкът от съкровището все още е там?
— О, не!
Тран изважда няколко стари снимки.
— Това е страница от исландската книга „Skaholtsbok“ от петнадесети век. Тук в полето е добавен текст, според който съкровището е било пазено от норвежките заселници в Гренландия в продължение на сто години, или с други думи до 1450 г., когато повечето заселници били заклани. Археологически находки, намерени на мястото на клането, като например скелети и оръжия, ни карат да заключим, че нападателите били южноевропейци. Може би са били наемници на Ватикана. Но виж това…
Той посочва един абзац.
— Тук пише, че една група заселници избягали и отплавали за страната отвъд хоризонта, което е интересен израз. Той се появява в няколко други текста от същия период. В тях е използван като описание на Винланд, новата странна земя на запад.
— През 1450 г.?
— Петдесет години преди Колумб случайно да попадне на Карибските острови.
— Във Ватикана намерих текст за сражение в Гренландия през 1450 г. Доколкото си спомням, в него се казваше, че някои от варварите успели да избягат — това може би са били норвежки и исландски пазители. И петдесет години по-късно братът на Христофор Колумб получил писмо от неизвестни хора на остров Еспаньола, което трябвало да върне в Европа. Пазителите.
— Имаш ли писмото?
— Търсим го.
— През този период водите около Норвегия, Шотландия, Исландия и Гренландия били посетени от няколко южноевропейски експедиции. Освен това хората на папата познавали тези води много добре след експедициите през шестдесетте години на четиринадесети век. Самият Христофор Колумб е идвал в тази част на света, но това било около сто години по-късно и той бил обикновен моряк. Може би тук му е дошла идеята да отплава за страната на запад.
— Значи мумията е била пренесена от Исландия до Гренландия, а сто години по-късно е била пренесена от Гренландия до норвежка колония във Винланд.
— Така изглежда, да.
2.
В два следобед имам час при докторката, за да ми свалят гипса. Без него чувствам крака си лек като перце. Но ме е страх някой да не го удари и счупи пак. Страхувам се от болката. Докторката ми казва, че съм женчо. Не знам дали се шегува или говори сериозно.
Този следобед ми се обажда Лора, изследователката от Обществото, издирваща изгубената колекция на Максимилиан фон Левински. По гласа й познавам колко е развълнувана.
— Обаждам се от Берлин. От националния архив!
— Какво сте открили?
— Мисля, че най-накрая успях да проследя колекцията!
— Уау! В Берлин?
— Не, не. Но тук открих следата. Вече бях в Бон, Щутгарт, Париж, Варшава…
— Разкажете ми всичко!
— Любовта на Максимилиан фон Левински към колекцията му трябва да е била много голяма, защото той се е страхувал да поема каквито и да било рискове с нея. Бил е висш офицер във Вермахта и несъмнено е знаел, че идва война. Така че се замислих — ако аз бях Максимилиан фон Левински, какво щях да направя? Какво щеше да направиш ти, Бьорн?