Вървим по тротоара, който гъмжи от минувачи. Лора ме е хванала под ръка. Изпили сме толкова вино, че тя започва да ми разказва за последния си приятел. Казвал се Роби. Но не бил готов за брак. Раздялата с него била една от причините тя да приеме работата в Обществото и да се премести в Лондон.
От време на време поглеждам назад през рамо, за да видя дали колата ни следва.
Не.
Не са толкова глупави.
4.
На следващия ден възобновяваме усилията си да намерим писмото.
В една колекция от подредени по азбучен ред текстове за арестуването на Христофор Колумб попадам на няколко документа, свързани с норвежки заселници в Северна Америка. Най-важният текст разказва за Хелге и Ан Стин Ингстад, които открили викингски къщи в Ланс о Медоус, Нюфаундленд.
Чета десетки текстове за предизвикващи спорове рунически камъни, за каменни кули, донякъде наподобяващи старонорвежките кръгли църкви и за откриването на монета от времето на Олав Куре близо до индианско селище в Норумбега, Норвегия. В началото на шестнадесети век, картографите Абрахам Ортелий и Жерар Меркатор доказали, че името Норумбега идва от викингските колонии там. Когато Джовани да Верзано изследвал и картографирал източното крайбрежие на континента от Флорида до Нюфаундленд, той писал за Норманвия или казано с други думи „норвежка земя“, която се намирала горе-долу на мястото, където е днешен Ню Йорк.
Дълго преди Колумб да се отправи към Карибите, норвежки заселници са живеели в южните части на американското източно крайбрежие.
Лора и Миранда работят по-бавно от мен. Докато аз разлиствам и изследвам книгите и ръкописите, те ги регистрират и каталогизират. Въвеждат всичката достъпна информация за тях в специална програма в компютърната мрежа на библиотеката на Конгреса.
След края на работното време на библиотеката двамата с Лора се качваме на такси и се връщаме в хотела. В устата си имам вкус на вестници. Толкова съм уморен, че дори ме мързи да кажа на Лора, че според мен ни следят. Тя ще ми се изсмее. Не виждам никого, когато се обръщам. Но те са твърде добри за това. И знам, че са там.
5.
Намираме писмото на третия ден.
Пергаментът е сплескан между страници 343 и 344 на испанска книга от седемнадесети век за откриването на Америка, заедно с плик, адресиран до архиепископ Ерик Валкендорф от Нидарос, кралство Норвегия.
Под трите символа анкх, руна на Тир и кръст виждам позната комбинация от руни и букви. Не се съмнявам, че са били изписани от същите пазители, закодирали надписите в дървените църкви триста и петдесет години по-рано.
Изсвирвам, за да привлека вниманието на Лора. Устата й увисва от изумление.
За момент през ума ми минава мисълта да го открадна. Все пак това писмо принадлежи към всичко, което досега бяхме открили. Но бързо пропъждам тази мисъл. Дори аз имам своите граници. Трябва ми съдържанието, а не самият пергамент.
Правя няколко снимки на пергамента и руните с дигиталния си фотоапарат, преди да махна на Миранда да дойде.
— Намерих го.
— О, господи! Пергамента?
— Кодиран е. Този документ доказва веднъж завинаги, че потомци на викингите вече са населявали американския континент, когато Колумб е пристигнал тук.
— Разбираш ли нещо от текста? — пита ме Лора.
— Абсолютно нищо.
Страните на Миранда се зачервяват от вълнение и тя бързо отнася пергамента в тънка картонена кутия.
6.
Тома Аквински казва, че страхът идва от любовта. Лично аз бих поставил страха от болката и смъртта по-високо в списъка.
Двамата с Лора излизаме от библиотеката на Конгреса и ни посреща леден порив на вятъра. Забелязвам ги през облака прах, който той вдига.
В изпечените от слънцето савани на Африка, когато лъвове нападнат газелите, те ослепяват за всичко останало около тях. Сега разбирам как се чувстват. Успявам да преброя четири фигури. Четирима мъже. Четирима мъже, които бавно, но уверено крачат към нас. Като ракети с топлинно насочване те се приближават към мишената си. От всички страни.
— Ходи по-бързо! — казвам на Лора, въпреки че едва я догонвам. Стисвам здраво патериците си. Поне имам нещо, с което да ги ударя.
Вече са на около десет-петнадесет метра от нас. Хасан не е сред тях. Но са огромни. И са араби. Облечени в скъпи костюми.
— Лора…
Тя спира и ме поглежда.
— Бягай, Лора, бягай!