— Но никой не е открил това, което открих аз?
— Имаш уникален талант, Бьорн. Шейхът е впечатлен. Той разполага с армия от експерти, но досега никой от тях не е успял да стигне толкова далече, колкото стигна ти. Може би това се дължи на факта, че си норвежец. Може би просто мозъкът ти е устроен да регистрира неща, които никой друг не може. Но най-вече се дължи на феноменалния ти талант.
Не отговарям на този тромав опит за ласкателство.
— Когато дойде в института „Шимър“, избрахме нова тактика. Мен. Знаехме, че ще ме издириш. Все пак аз съм авторитет номер едно в света, що се отнася до викингските набези по Нил. Така че вместо да изпрати орките си в института „Шимър“, шейхът ме остави да се грижа за теб. Споделяйки с теб всичко, което знаех, аз за известно време успях да спечеля доверието ти.
— Значи шейхът не е имал хора в института?
— Имаше мен. Както и човек, който те следеше. Сложихме камера и микрофон в лампата в стаята ти. Работата на този човек бе да те наблюдава и да разбере какво знаеш. Шейхът също така плати на други експерти да изследват артефактите, като например статуята на свети Лаврентий.
— Нощта, преди да избягаме от института ти ми каза, че хората на шейха пътуват насам?
— Това беше блъф. Съжалявам. Когато се престорих, че ми се обаждат от Обществото с предупреждението, че хората на шейха идват насам, всъщност бе обаждане от рецепцията за дрехите ми, които са пристигнали от химическо чистене. Но ти напълно случайно откри статуята на свети Лаврентий в една от работилниците и след това реши да споделиш това с мен, давайки ми по този начин чудесна възможност да спечеля пълното ти доверие.
Поемам дълбоко дъх. Колко лесно може да бъде изигран един човек? Колко лесно един човек може да бъде направен на глупак? В моя случай твърде лесно. Трябваше да разбера истината за Стюарт в момента, в който се срещнахме.
— Взе ме със себе си в Египет. Показа ми гробницата. Отидохме заедно в Забравения град. В Рим. При Луиджи. Защо?
Стюарт става, след това отново сяда. Ако бях наивен, щях да си помисля, че се бори с гузната си съвест.
— Защото, Бьорн, се надявах, че ще откриеш всички неща, които аз не бях успял. Бях стигнал до задънена улица. В мен бяха всички керамични парчета, но не можех да направя гърнето. Само ти можеше да направиш това, да събереш всички парчета и да ги подредиш. Надявах се, че захранвайки те с информация, аз ще ти помогна да подредиш парчетата.
— Но през цялото време целта ви е била да получите Тингвелирските свитъци?
— Точно така.
— Какво в този ръкопис го прави толкова ценен за шейха?
— Не мога да ти кажа това.
— Институтът „Шимър“. Египет. Рим. Ти си бил този, който ме е следил през цялото време.
— Шейхът изпрати няколко мъже да ми помагат. Но през цялото време ти бе под моя закрила, Бьорн. И повярвай ми, никога не съм искал да ти се случи нещо лошо. Просто исках да взема назаем таланта ти. Това, че горилите на шейха убиха Луиджи, бе просто една грешка.
— Просто една грешка…
— Те трябваше да изчакат да напуснем Рим, преди да се заемат с Луиджи. Това ни причини куп неприятности. Осъзнахме, че губим контрол. Около теб се събираха все повече и повече охранители и полицаи. Така че започнахме да те следим отдалече. Но когато Обществото и Дирекцията за културно наследство събраха водещите експерти от целия свят да участват в разкопките на пещерата Св. Сунива, ние видяхме своя шанс да инфилтрираме проекта. Успяхме да направим така, че трима от нашите хора да бъдат избрани да участват в него. Но за съжаление те не бяха достатъчно… дискретни.
— А тук в САЩ?
— Бьорн, трябва да разбереш… ти си бил следен по-зорко от агент на ЦРУ, заподозрян в шпиониране за врага! Шейхът има хора навсякъде. Институтът „Шимър“, Обществото, Дирекцията за културно наследство. Съвсем наясно бяхме с това, че Лора работи за теб. Знаехме също така, че пазителите са пренесли мумията и текстовете от Исландия в Гренландия, а оттам във Винланд.
— А сега? Сега какво?
— Тингвелирските свитъци могат да те направят изключително богат.
— Изключително богат… — повтарям думите му с известна ирония. За мен парите са като жените. Копнея за тях единствено в мечтите си.
— Помисли си само. Ще прекараш остатъка от живота си в лукс. Вила с басейн. Спортни коли. Ваканции на френската Ривиера или на Карибите. Скъпи вина. Пържоли. Привлекателни жени.
Един нормален човек би се замислил над тази идея, но аз просто ставам още по-упорит. Стюарт си мисли, че мълчанието ми се дължи на факта, че обмислям предложението му.