… след многото години, прекарани в чужди и странни земи, ние най-накрая видяхме бреговете на родината. Бяхме си вкъщи! Дори крал Олав бе развълнуван и щастлив. Единственият, който не се зарадва, когато бялата завеса на мъглата се вдигна и откри прекрасната гледка към планините и фиордите, бе Асим. Той стоеше мълчалив и смръщен до мощехранителницата и гледаше към брега с мрачен поглед.
След като видяхме суша, крал Олав нареди да се насочим на юг, а след това на изток покрай брега. Пуснахме котва във Викен. Оттук Кралят на морето пое към фермата, където бе отраснал и където го чакаха майка му Аста и вторият му баща.
Много се е писало за мисията на крал Олав да покръсти Норвегия. Аз, който винаги бях до него през всичките тези години, съм съгласен с много малко от това, което бе написано. Истината е, че земята, която нашият крал се опитваше да обедини, бе разединена от кланове и родове, които нямаха чувство за обща нация. Норвегия бе една бърканица от независими райони, управлявани от могъщи вождове и дребнави крале. Преди да покръсти страната, Олав трябваше да вземе властта в ръцете си. В това не му помогнаха ангели, както казват на югозапад, нито пък портите на рая бяха отворени за него, както вярват на запад. Белият Христос никога не застана рамо до рамо с крал Олав. О, не — разпространението на християнството бе резултат от големи усилия и тежка работа. И дисциплина! Олав ласкаеше дребнавите крале, вождовете и богатите фермери от вътрешните райони. Те приеха Олав за техен крал. Малко по малко той придобиваше власт и по крайбрежията, първо на юг, а после на запад до Трьонделаг. В ролята на крал на южна и средна Норвегия Олав се помири с шведския крал и се ожени за една от неговите дъщери. Каква великолепна сватба беше! Така моят господар и приятел Олав се превърна в най-могъщият крал в Норвегия. Но в страната, която той искаше да покръсти, много хора все още почитаха боговете на своите прадеди.
Крал Олав бе нетърпелив мисионер. Това стана причина много хора да се обърнат срещу него. С нежеланието си да чуят словата Божии те събудиха стария викинг в Олав. Той изравни със земята техните храмове и ферми. Уби или осакати враговете си. И всичко това в името на Христа. За да може Норвегия да бъде християнизирана, старите богове трябваше да бъдат прокудени със сила и заплахи. Посланието на Исус за прошка и милосърдие не бе прието с ентусиазъм. А аз симпатизирах на тези, които отстояваха старите вярвания и традиции.
Асим построи манастир в Селя, където събра около себе си група Пазители, които да защитават мумията и съкровището, откраднати от пустинята. Веднъж на всеки три години аз го посещавах в неговия манастир.
Всички уважаваха Асим. Той беше нещо повече от свещеник и монах. Асим бе магьосник, астролог и пророк, който чуваше словата на боговете. В своя манастир, той обучи хората на краля по астрономия и астрология, география и история. Изпращаше експедиции, които да изследват далечни и слабо заселени части на Норвегия. С помощта на измервания и астрономически наблюдения той бе събрал достатъчно информация за земята, морето, реките и планините, за да нарисува карта на Норвегия. Тази карта даде възможност на крал Олав и неговите хора да пътуват из страната по-бързо и по-сигурно.
Асим бе човек на навиците. Всяка сутрин с изгрева на слънцето той се изкатерваше по стръмнината пред пещерата и заставаше на високото, загледан в открито море. Монасите казваха, че чакал някой да дойде по море, за да го спаси.
Много от враговете на Олав се съюзиха с Кнут Велики, крал на Дания и Англия, който дойде в Норвегия начело на голяма армия — флотът му бе страховита гледка, със своите издути платна и драконови глави. Никой не се изправи срещу датския крал. Напротив. Хората бяха уморени от заплахите и нападенията на крал Олав. Християнският крал бе обидил много горди големци. От друга страна Кнут обеща на вождовете власт, богатства и свобода. Той щедро възнагради най-важните си съюзници. Дори воините на Олав го изоставиха.