— Олав! — извика той с гръмовен глас, вдигна копието си и безмилостно го заби под бронята на краля, дълбоко в корема му.
— Кралю мой — прошепнах аз, но гласът ми се изгуби в шума на стотици, не, хиляди сражаващи се мъже.
Олав пое своята последна глътка въздух.
Така в Стиклестад умря моят крал и господар, викингът Олав Харалдсон, мъжът, когото сега наричаме свети Олав.
„Той вдигна перото си, затвори шишето с мастило и нави пергамента. Облегна се назад с дълбока въздишка.
Четиридесет години бяха изминали от онзи слънчев ден в Стиклестад, когато кралят бе умрял. Но все още си спомняше всяка секунда с яснота, която понякога го плашеше. Юлското слънце, светещо в небето, вонята на кръв и черва, смесена с миризмата на пръст, поляни и гори; писъците на умиращите мъже и страховитите викове на тези, които се сражаваха диво и смело.
Той погледна през прозореца и видя чайка, носеща се по вятъра. Вълните се разбиваха в скалите.
Вечният дъх на морето, помисли си той. Соленият дъх на морето.
Монасите го откриха малко след вечерня. Лежеше на леглото си с ръце скръстени на гърдите. Веднага разбраха, че старият викинг бе умрял.
Абатът, който бе положил клетва за вярност пред Асим Египтянина, незабавно изпрати вестта за смъртта до великия магистър на братството в Нидарос.“
Четвърта част
Последният Пазител
„И Аарон, като дигна жезъла, удари речната вода пред фараона и пред слугите му; и всичката речна вода се превърна на кръв.“
Дворецът Миерколес
Доминиканска република
1.
Животът е пълен със звуци.
Чувам движението на колите по улицата под нас, постоянен монотонен рев отвъд дебелите стъкла на затворения прозорец. Климатикът жужи весело. Някъде се затваря врата. Вратата на асансьора се отваря със свистене.
Седя на ръба на леглото в хотелската си стая, затрупан от пътеводители и карти. Хотелът не е от най-евтините, но нали не плащам аз.
Изпратих SMS на Лора, че съм пристигнал благополучно. Тя вече не ми е нужна. Щеше да ми бъде приятно да дойде с мен в Санто Доминго, но от Обществото сметнаха, че ще е най-добре да се върне в Лондон.
Очевидно аз съм човек, който може да бъде жертван.
Лора ми казва, че Стюарт, Хасан и останалите главорези на шейха са в затвора. ФБР ще ги подведе под отговорност за отвличане и тероризъм.
Казвам на шофьор на такси да ме закара до двореца „Миерколес“, който се намира в покрайнините на стария град, съвсем близо до Catedral Primada de America, първата католическа катедрала на американския континент.
Дворецът лежи в центъра на парк, който е толкова огромен, че сградата едва се вижда между дънерите на древните дървета. Тук-там плитки езерца блещукат на слънцето под старинни мостове. Паркът е заобиколен от ограда от ковано желязо, висока почти четири метра. На равни разстояния една от друга стърчат тухлени колони, върху които блестят метални панели с цитати от Библията.
Строителството на двореца започнало в началото на шестнадесети век, но той бил завършен цели сто години по-късно. В пътеводителя, който си купих от летището, пише, че дворецът и паркът „Миерколес“ са използвани за вдъхновение от архитектите на „Версай“.
Днес собственик на двореца е Естебан Родригес. Той има репутацията на саможив филантроп, който се появява от време на време на приеми на аристокрацията на стара Европа, винаги като приятел на краля или принца, но обикновено избягва светлината на прожекторите. Родът му е финансирал болници, църкви и училища в третия свят чрез фондацията „Миерколес“ с централа във Вашингтон. Естебан Родригес е женен за София Голдсмит, която била второразредна актриса в Холивуд, когато през 1958 г. срещнала Родригес. Имат две деца: Хавиер, роден през 1964 г., и Грасиела, родена през 1968 г.
Няколко минути вървя покрай твърде високата ограда, подпирайки се на патериците си, след което стигам главната порта, която е заключена и охранявана от въоръжени мъже в униформи. Оглеждам се за звънец или интерком, но изглежда живущите в двореца „Миерколес“ не се интересуват от амбулантни търговци, туристи или мисионери. Опитвам се да привлека вниманието на един от охранителите, но той има предостатъчно опит в игнорирането на любопитни минувачи.
Накрая се предавам и се връщам в хотела.