— Елате — казва той и ми показва една витрина.
През дебелото стъкло виждам текст, написан върху пергамент, потъмнял от времето.
— Писмо от един от хората, оцелели след клането в Гренландия. Група ловци от Нюфаундленд трябвало да занесат писмото в Исландия, но били убити от индианци и писмото по някакъв начин се озовало в семейство на заселници. То описва как оцелелите от клането са избягали от Гренландия, когато братството на пазителите осъзнало, че Ватикана ги е проследил и папата е изпратил своята армия да ги довърши.
Внимателно прочитам старонорвежкия текст: „Потърсихме убежище със свещеното съкровище в страната на запад от хоризонта“.
Естебан повтаря тихо:
— Страната на запад от хоризонта.
— САЩ…
— Хмм. Не забравяйте, че това е било в средата на петнадесети век и тогава нито САЩ, нито Канада са съществували. Бегълците от източното крайбрежие на Гренландия са следвали маршрута на Лейв Ериксон и викингите; те заобиколили най-южната точка на Гренландия и продължили нагоре по западното крайбрежие, прекосявайки пролива „Дейвис“ до остров Бафин, след което продължили на юг, достигайки места, които днес наричаме Лабрадор, Нюфаундленд, Нова Скотия, Мейн и Ню Хемпшир. Винланд…
Известно време гледаме документа в мълчание, опитвайки се да си представим изпълненото с трудности плаване през ледените води.
Кларинетът продължава да се оплаква, но звукът идва от толкова голямо разстояние, че едва го чувам.
— Бьорн, вие намерихте нещо в Исландия.
Веднага заставам нащрек.
Той слага ръка на рамото ми.
— Един ръкопис… прочетохте ли го?
— Не.
— Нека отгатна… юдейски текст с коптски превод?
— Бинго.
— Нямате представа каква е стойността на този ръкопис.
— Три убийства. Счупен крак и счупен пръст. Спомената бе и цифрата петнадесет милиона долара. Така че да, имам доста добра представа.
— Къде е?
— В момента го превеждаме.
— Но къде?
Вълнението в гласа му ми подсказва, че наистина не знае отговора.
— На сигурно място — отвръщам.
5.
— Бартоломей Колумб е положил първия камък при строителството на двореца „Миерколес“.
Минава четири часа. Естебан Родригес се е облегнал назад в плетен стол на една от терасите с прекрасна гледка към парка. Пали пура. Полъх на вятъра улавя няколко сиви люспи пепел от върха й и ги понася към мен. Въздухът ухае на мимоза. Чайка прелита наблизо, засилена от морския бриз. Един от стотиците градинари е включил пръскачките, от които започва да мирише на влага.
— Испанската колония в Санто Доминго била установена, когато Христофор Колумб дошъл за първи път в Америка.
— Според слуховете, вашето семейство е дошло тук с него.
— Очевидно сте осъзнали връзката.
— Вие сте последният пазител.
Той засмуква пурата си.
— Санто Доминго е бил първият европейски град в Новия свят, ако не броим норвежките колонии в Северна Америка, разбира се. Още спорят на кой остров пуснал котва Колумб, когато дошъл тук през 1492 г. Но повечето историци отказват да приемат, че Колумб е знаел за пътешествията на викингите до Винланд.
— Говорите за посещението му в Исландия и Гренландия през 1477 г.?
— Колумб и другите моряци разговаряли с рибари и ловци, които им разказали за страна, разположена на запад от хоризонта. Колумб решил, че това било Азия.
— Малко недоразумение.
— Проблемът бил в това, че той изчислил грешно обиколката на света. Колумб знаел, както и всички моряци, разбира се, че светът е кръгъл. Той основал заключенията си на изчисленията на географа Мариний от Тир, но направил грешка при превеждането на градусите в километри от повърхността на земята. И освен това работил с италианския линеен метър, еквивалентен на 1238 метра, а не с арабския линеен метър, еквивалентен на 1830 метра. Така Колумб изчислил, че разстоянието между Канарските острови и Япония е 3700 километра. Неговите критици били уплашени не толкова от това, че корабите му ще паднат от ръба на света, а по-скоро, че моряците му ще умрат от жажда и глад, дълго преди да стигнат Азия.