— Значи всъщност Америка ги е спасила от сигурна смърт, защото е била на пътя им.
— И Колумб се завърнал триумфално, убеден, че е стигнал Азия. Едва при третата си експедиция през 1498 г., той стъпил на южноамериканската суша. Но Колумб никога не е бил в Северна Америка. Върнал се в Европа през 1504 г. и умрял две години по-късно във Валядолид, Испания.
— Наскоро прочетох, че открили мястото, където бил погребан.
— Колумб първо бил погребан във Валядолид, но после отнесли останките му в Севиля. След това ги пренесли през океана до катедралата тук, в Санто Доминго. През 1795 г. французите занесли останките му в Хавана, а през 1898 г. костите му били върнати в катедралата в Севиля. През 1877 г. един сандък с кости, върху който имало надпис Don Christopher Columbus, бил намерен тук, в Санто Доминго. Много хора смятат, че са пренесли грешното тяло.
— Така че къде е погребан?
— Всички грешат. Той е погребан тук, в двореца „Миерколес“.
Спирам да дишам.
— Така са искали неговите роднини. Сключили са споразумение с кралския двор. Останките на Колумб били погребани в парка на дворец „Миерколес“ през 1569 г. Костите, които всички сметнали за тези на Колумб, всъщност били на неговия син, Диего.
— Не разбирам връзката между Колумб и пазителите.
Родригес потупва пурата си с пръст и пепелта пада през перилото на терасата като фин прах. Бризът разрошва бялата му коса и той я прибира зад ушите си.
— Това е дълга история — казва той и загася пурата си. — История, обхващаща хиляди години.
И после ми я разказва.
Историята на Пазителите
1.
Естебан Родригес събира пръстите си като кула.
— За да разбереш историята на пазителите, първо трябва да опознаеш личността на египетския велик жрец Асим. Той е бил изключително умен и образован човек. Бил е експерт по най-различни научни дисциплини и религии. Първо в Египет, а после в Норвегия, той обучил своите най-близки довереници по религия, митология и магия. Научил ги да разбират звездите. Да виждат в бъдещето. Да се свързват с мъртвите. Да пишат кодирани послания и да използват свещени азбуки. Да рисуват карти. Да интерпретират сънища. Да намират свещени геометрични модели в природата. Асим е бил опитен мистик.
Естебан накланя главата си на една страна и затваря очи. След това толкова внезапно се накланя към мен, че аз се стряскам.
— В своята личност Асим е обединявал вярвания и идеи, които в нашите западни представи няма как да бъдат обединени. В ролята си на велик жрец, той почитал египетските богове. Но Амон Ра трябва да е бил толерантен бог, защото Асим също така почитал Авраам и Моисей, Исус и Мохамед. Той е бил астролог и е практикувал окултна магия. Но също така е бил начетен, полиглот и експерт по всички научни дисциплини, които съществували по онова време. Един образован и мъдър мъж, който посветил живота си на едно-единствено нещо: да защитава гробницата на свещената мумия, съкровището и текстовете, запечатани в нея. Мумията е била на две хиляди и петстотин години, когато Асим е станал велик жрец, което означава, че е била по-стара, отколкото щяха да бъдат останките на Исус днес. Така че когато викингите атакували храма и изпразнили гробницата, те не само осквернили неговата вяра, но и лишили живота му от цел. Асим е бил готов да се жертва за тази мумия. Но когато осъзнал, че техните сили превъзхождат неговите, той избрал да замине с тях. По този начин той продължил да защитава Свещения, като същевременно си осигурил възможността след време отново да се опита да върне всичко, откраднато от викингите, в гробницата на мумията в Египет.
— Амбициозна цел.
— Амбициозен човек.
— Как Олав е успял да научи за гробницата, ако тя е била толкова тайна?
— По време на управлението на Клеопатра един вероломен и опозорен жрец на култа на Амон Ра нарисувал карта, която показвала не само разположението на храма, но и къде бил входът на двете скрити вътрешни камери. Най-вероятно този жрец е опитвал да спечели доверието и закрилата на римляните. Но те не повярвали на този предател. Знаем само, че картата се озовала в Рим, най-вероятно донесена там от съпруга на Клеопатра, Марк Антоний. По-късно била изпратена, предполагаме случайно, на краля на Англия Ателстан заедно с други подаръци. Той я завещал на своя доведен син, Хакон Добрия. И така картата попаднала в ръцете на младия Олав Харалдсон.